Р. Салваторе - Сребърни реки

Защото именно на това го учеше неговата религия — че всяко нещо на този свят може да бъде обяснено и ако се наложи — поправено.

Как бих могъл дори да се опитам да му обясня колко по-сложно бе всичко? Как бих могъл да му покажа огромните различия в начина, по който Мрачните и Светлите елфи възприемат света, различия, породени от вековете, през които моите събратя и елфите от повърхността са вървели по коренно различни пътища?

За един ревностен гондсман абсолютно всичко може да бъде сведено до съставните си части, анализирано и отново сглобено. За него дори магията не е нищо повече от различен начин за предаване и използване на вселенската сила, който един ден също ще бъде разгадан. Моят познат ми се зарече, ще все някога ще дойде денят, когато той и останалите жреци на науката ще са в състояние да повторят абсолютно всички заклинания, като използват естествена енергия в правилните комбинации.

Ала в думите му изобщо не се споменаваше онази жизненоважна дисциплина, която всеки магьосник е длъжен да придобие едновременно с усъвършенстването на уменията си. Той като чели напълно бе забравил (а може би никога не бе чувал), че никоя могъща магия не се дава даром — тя се извоюва, ден след ден, година след година, десетилетие след десетилетие. Истинската магия означава абсолютно отдаване, при което придобиването на сила не идва отведнъж, а постепенно; тя е нещо тайнствено и дълговечно.

Същото е и с воина. Гондсманът говореше за някакво оръжие, наречено аркебуз, който по могъщество многократно превъзхожда и най-големия арбалет.

Подобни оръжия всяват само ужас в сърцето на истинския воин. Този ужас не е породен от страха, че самият той може да стане жертва на това оръжие, нито пък от опасението, че един ден то може напълно да го измести. Подобни оръжия отвращават истинския воин, защото той знае, че едновременно с нова как да използва меча, добрият боец трябва да се научи защо и кога да го използва. Ако поставим силата на един истински воин в ръцете на обикновения човек, просто ей така, даром, без усилие и упражнения, и най-вече без доказателство, че дългите уроци наистина са били научени — това би означавало да отречем, че със силата неминуемо идва и необходимостта да поемеш отговорност.

Разбира се, съществуват както магьосници, така и воини, които се стремят единствено да придобият нови и нови умения в избраната от тях област и оставят на заден план (дори напълно забравят) онази самодисциплина и морал, които трябва да бъдат техни неразделни спътници по пътя им към така желаното могъщество. За съжаление, има дори такива, които достигат невероятни висоти като магьосници или като воини (Артемис Ентрери е прекрасен пример за такъв човек), ала те все пак си остават изключения, най-вече, защото липсата на морал и човешки чувства у тях бързо стават очевидни за останалите и много често довеждат до тяхното падение. Ала ако светът приеме светогледа на гондсманите, ако тяхната представа за рая, така погрешна в най-дълбоката си същност, се превърне в действителност, тогава всички тези години на обучение и себепознание ще се окажат напразни. Всеки глупак ще може да грабне някой аркебуз или друго могъщо оръжие и без никакво усилие или угризение да погуби някой истински воин. Всяко дете би могло да използва някоя от машините за магии на гондсманите и да създаде огнено кълбо, с което да опожари половината град, преди някой да разбере какво става.

Когато се опитах да обясня на гондсмана поне част от страховете си, той изглеждаше изумен — ала не от унищожителните последици, които идеите му можеха да имат, а от моето „безочие“, както го нарече самият той.

— Изобретенията на жреците на Гонд ще направят всички равни! — гордо заяви той. — Ние ще вдигнем скромните селяни от прахта, в която лежат сега!

Едва ли. Единственото, което този човек и събратята му ще направят, е да посеят смърт и разруха — толкова огромни и всеобхватни, колкото Забравените царства никога не са виждали.

Нямаше какво да кажа — знаех, че този човек никога няма да се вслуша в думите ми. Той смяташе, че аз (както всички умели воини и магьосници) съм безочлив, просто защото не можеше да разбере саможертвата и отдадеността, които са така необходими за постигането на тези умения.

Безочлив? Ако онзи „скромен селянин“ за когото говореше гондсманът, дойдеше при мен с желанието да се научи да се бие, аз с радост бих станал негов учител. Бих се радвал на успехите му така, сякаш са мои, ала бих настоявал — винаги и преди всичко — да се научи на смирение и отдаденост и най-вече да вникне в силата, на която го уча, да разбере колко опасна и разрушителна може да бъде тя. За да се научиш как да използваш меча, първо трябва да се научиш кога да го използваш.