Р. Салваторе - Сребърни реки

Тя замълча за миг, оставяйки мрачните картини на онова, което му предстоеше, да завладее изцяло въображението на Йердан.

— Когато получат това, което търсят, ти вече няма да си им нужен — рече тя.

И като забеляза, че войникът вече трепери — не от страх, а от едва сдържана ярост — тя го тласна отвъд границите на самообладанието му.

— А може и да те пожалят — подигравателно каза тя. — Кой знае, може да имат нужда от лакей!

Той я удари. Само веднъж. След това се отдръпна ужасен.

Кати-Бри дори не изохка. Въпреки болката, тя се усмихваше, макар да внимаваше да не издаде задоволството си. Това, че войникът най-сетне бе загубил самообладание, ясно говореше, че постоянното пренебрежение на Сидни и най-вече на Ентрери така бе разпалило пламъка на недоволството му, че той можеше да избухне всеки миг.

Знаеше също така, че когато Ентрери се върне и види бузата й, върху която ясно личаха следите от ръката на войника, този пламък щеше да загори още по-силно.

Сидни и Ентрери бързаха из улиците на Сребърния град, следвайки шума от суматохата, който долиташе от западната част на града. Когато стигнаха до стената, веднага съзряха Бок, обгърнат от ярка зелена светлина. Десетина коня нервно пристъпваха напред-назад, във въздуха се носеха стоновете на падналите им ездачи. Някакъв стар мъж, очевидно магьосникът, за когото им бе казал Йердан, стоеше пред сферата от зелена светлина, почесваше се по брадата и замислено изучаваше плененото чудовище. До него стоеше високопоставен Сребърен рицар и потръпваше нервно, здраво стиснал дръжката на сабята, която стърчеше от ножницата му. Нетърпението му бе повече от явно.

— Довърши чудовището и да приключваме с това — чу го Сидни да казва на магьосника.

— Ама как така! — възкликна старият мъж. — Та то е просто великолепно!

— Да не мислиш да го държиш тук вечно! — сопна се рицарят. — Само се огледай наоколо…

— Моля за извинение, почтени господа — прекъсна ги Сидни. — Аз съм Сидни, от Домовата кула на мистиците в Лускан. Навярно бих могла да ви помогна?

— Добра среща! — отвърна магьосникът — Аз съм Мизън, от Втората школа на познанието. Може би знаеш кой е собственикът на това великолепно създание?

— Бок е мой — призна младата жена.

Рицарят впери изумен поглед в нея, смаян, че обикновено човешко същество, още повече пък една жена, би могла да държи под властта си чудовището, което бе повалило толкова много от най-добрите му бойци и бе разрушило част от яката крепостна стена.

— Висока ще е цената за онова, което току-що стана, Сидни от Лускан! — изръмжа той.

— Домовата кула ще ви обезщети за вашите загуби — съгласи се тя. — А сега ще го освободите ли? Бок ще ми се подчини.

— Не! — отсече рицарят, макар че Сидни се бе обърнала към магьосника. — Няма да разреша това същество отново да се разхожда из града!

— Успокой се, Гавин — намеси се магьосникът.

После се обърна към Сидни:

— Бих искал да разгледам това великолепно създание по-отблизо, ако е възможно. Не съм виждал толкова добре направено тяло, а мощта му превъзхожда дори онова, което бихме могли да очакваме от книгите с магии за сътворение.

— За съжаление времето ми е прекалено скъпо — отвърна Сидни. — Чака ме дълъг път. Кажете ми какви са щетите, които Бок нанесе и моят господар ще се погрижи за това. Имате думата ми на магьосница от Домовата кула.

— Ще платиш сега! — възпротиви се рицарят, ала Мизън отново го накара да замълчи.

— Прости гнева на Гавин — рече той на младата жена и се огледа наоколо. — Смятам, че лесно ще се споразумеем. Не мисля, че някой е сериозно ранен.

— Трима мъже бяха отнесени, за да ги лекуват! — ядосано каза Гавин. — И най-малко един кон окуця и ще трябва да бъде убит!

Мизън махна с ръка, сякаш искаше да омаловажи исканията на рицаря.

— Воините ще се оправят — отсече той. — А стената бездруго се нуждаеше от поправка.

После отново погледна към Сидни и се почеса по брадата.

— Ето какво ти предлагам — рече той най-сетне, — и мисля, че е справедливо. Дай ми голема за една нощ, само една, а аз ще се погрижа за щетите, които той нанесе. Само за една нощ!

— Но няма да разчленяваш тялото му!

— Дори и главата? — примоли се Мизън.

— Дори и главата! — не отстъпи Сидни. — И ще си го получа обратно утре призори.

Мизън отново се почеса по брадата и надникна в магическата сфера.

— Прекрасна изработка… — промърмори той под носа си. — Дадено!

— Ако това чудовище… — гневно започна рицарят.