Р. Салваторе - Сребърни реки

— О, къде остана приключенският ти дух, Гавин! — прекъсна го магьосникът. — Не забравяй в кой град живееш! Тук сме, за да се учим. Само ако можеше да разбереш какви неограничени възможности предлага това създание!

И без да обръщат повече внимание на Сидни, те се отдалечиха. Магьосникът продължаваше да говори нещо на Гавин. Ентрери излезе от сянката на близката сграда, където бе стоял до този момент, и застана до Сидни.

— Какво го е накарало да дойде? — попита той.

— Има само един отговор.

— Елфът?

— Да — отвърна младата магьосница. — Бок трябва да ги е последвал в града.

— Не мисля така — поклати глава Ентрери. — Макар че сигурно ги е видял. Ако Бок бе нахлул в града по петите на елфа и безстрашните му приятели, сега те щяха да са тук и да помагат на рицарите да прогонят чудовището.

— Значи още не са влезли.

— Или пък вече са напускали града, когато Бок ги е видял — предположи Ентрери. — Ще разпитам пазачите на портата. Не се бой, жертвите ни не може да са отишли далеч!

Няколко часа по-късно двамата се върнаха в стаята си. Бяха разбрали от пазачите на портата, че елфът и приятелите му не са били пуснати в града и сега нямаха търпение да си вземат Бок и да потеглят.

Сидни се зае да дава безкрайни заповеди на Йердан за утрешното им заминаване, но вниманието на Ентрери бе привлечено от синината около окото на Кати-Бри. Той се приближи, за да провери дали все още е здраво завързана, после се обърна към Йердан и голата кама в ръката му заплашително проблесна.

Сидни веднага разбра какво става и сложи край на разпрата, преди още да е започнала:

— Не сега! — нареди тя. — Имаме по-важна работа. Не можем да си го позволим!

Злият смях на Ентрери отекна в стаята, но той прибра камата си.

— Пак ще си поговорим! — процеди той към войника. — Да не си посмял да я докоснеш отново!

Прекрасно, помисли си Кати-Бри. От гледна точка на Йердан, палачът надали би могъл да заяви по-ясно, че се кани да го убие.

Още храна за пламъците.

Когато на следващата сутрин си взеха Бок от Мизън, подозренията на Сидни, че чудовището е видяло елфа, се потвърдиха. Петимата незабавно напуснаха Града на сребърната луна и Бок ги поведе по същия път, по който Бруенор и останалите бяха поели предишната сутрин.

И точно както тях, тази малка групичка също не знаеше, че я наблюдават.

Алустриел отметна косата, която падаше върху прекрасното й лице, а меките лъчи на утринното слънце се отразиха в зелените й очи, докато наблюдаваше отдалечаващите се пътници с нарастващо любопитство. Пазачите на портата вече й бяха съобщили, че някой се е интересувал от Елфа на мрака.

Все още не можеше да разбере каква бе ролята на този отряд в похода към Митрал Хол, макар да подозираше, че тези хора надали имат добри намерения. Прекрасната господарка на Сребърния град много отдавна бе задоволила жаждата си за приключения, ала въпреки това й се искаше да може да помогне на елфа и приятелите му в благородното им начинание. Само че не можеше да си позволи да изгуби и минутка от времето си — прекалено важни бяха делата на града й. За миг се замисли дали да не изпрати стражи, които да заловят втория отряд и да разберат какво са си наумили.

После обаче се обърна към града — не биваше да забравя, че тя играеше съвсем малка роля в похода за откриването на Митрал Хол. Единственото, което й оставаше, бе да се уповава в уменията на Дризт До’Урден и приятелите му.