Р. Салваторе - Сребърни реки

Риджис се протегна лениво, съзнавайки само отчасти, че пейзажът наоколо се бе променил. Думите на приятелите му едва-едва достигаха до ушите му, сякаш идваха от много далеч.

Внезапно водата около него закипя и той запроклина небрежността си, мъчейки се отчаяно да се изтръгне от лапите на летаргията и изтощението. Гладкото мораво туловище на някакво чудовище проряза спокойните води и се показа над повърхността. В следващия миг пред очите на ужасения полуръст изникна огромна кръгла паст, в която стърчаха десетки, подобни на ками, зъби.

Риджис, който междувременно бе успял да се изправи, дори не успя да извика — гледката на надвисналата над главата му смърт му отне възможността да направи каквото и да било.

Гигантски червей.

— Мислех си, че водата ще ни предпази поне малко от тези гнусни твари! — простена Уолфгар и за последен път стовари Щитозъб върху потъналия труп на трола.

— Поне придвижването е по-лесно — обади се Бруенор. — Давай да съберем дърветата заедно и да потегляме. Кой знае колко от другарите на тез’ тримата дебнат наоколо.

— Изобщо нямам намерение да стоя и да ги броя — отвърна Уолфгар.

После учудено се огледа около себе си и попита:

— А къде е Риджис?

В цялата суматоха приятелите дори не бяха забелязали, че полуръстът го няма. Бруенор се накани да извика, но Дризт сложи ръка върху устата му.

— Слушай! — прошепна той.

Уолфгар и Бруенор застинаха по местата си и целите се превърнаха в слух. Почти веднага, от посоката, в която се взираше елфът, долетя треперещият гласец на полуръста.

— … наистина много хубав камък — точно казваше той и приятелите му разбраха, че Риджис за кой ли път използва рубинения медальон, за да си спаси кожата.

Много скоро им стана ясно и колко огромна бе опасността, която грозеше полуръста — въпреки дръвчетата, които ги деляха от приятеля им, Дризт успя да различи какво става в малката лагуна, на около тридесетина метра на запад от тях.

— Червей! — тихо каза той на останалите. — По-огромен, отколкото можете да си представите!

И като посочи на Уолфгар едно високо дърво, елфът пое на юг, за да нападне чудовището отстрани. Преди да тръгне от лагера, успя да извади малката ониксова статуетка от раницата си и сега повика Гуенивар — щяха да имат нужда от всички сили, които можеха да съберат, за да се справят със страховития звяр.

Уолфгар се приведе ниско и се насочи към лагуната. Щом се приближи достатъчно, за да може да вижда какво става, варваринът се покатери на едно дърво. Следващият го по петите Бруенор се провря между дърветата и като се потопи почти напълно във водите на блатото, успя да се добере до другия край на малката лагуна.

— Имам още като него — Риджис леко повиши глас, докато се пазареше с чудовището, надявайки се, че останалите ще го чуят и ще му се притекат на помощ.

Рубиненият медальон примамливо се поклащаше на верижката си. Риджис изобщо не мислеше, че примитивното чудовище разбира думите му, но поне засега изглеждаше достатъчно озадачено от искрящия камък, за да не се нахвърли отгоре му. В действителност, магията нямаше никакво влияние върху чудовището. Гигантските червеи нямат мозък и затова няма заклинание, което може да ги подчини. Ала този червей не бе особено гладен, а и хипнотизиращият танц на светлината му харесваше и засега нямаше нищо против да остави малкото същество да продължи играта си.

Дризт зае позиция малко встрани от дърветата, пантерата безшумно се промъкна още по-напред и се приготви за нападение откъм гърба на чудовището.