Р. Салваторе - Сребърни реки

Бруенор също бе видял нещо, което привлече вниманието му. Той бавно се приближи до две джуджета, които лежаха опрени едно до друго. Десетки сиви джуджета бяха паднали около тях, та още преди да види каната пенещо се пиво, която украсяваше щитовете им, разбра кои бяха двамата воини.

Дризт също се приближи, но остана на почтително разстояние от приятеля си.

— Бангор, моят баща — обясни Бруенор. — И Гарумн, бащата на моя баща, крал на Митрал Хол. Били са се храбро и са умрели достойно!

— Могъщи воини ще да са били, също както и следващият в рода им — тихо каза Дризт.

Бруенор прие похвалата на приятеля си без да каже нищо и се наведе, за да избърше мръсотията от шлема на Гарумн.

— Гарумн все още носи доспехите и оръжията на Бруенор, героя на нашия род, чието име нося и аз. Предполагам, че преди да умрат двамата са проклели това място и Сивите не са посмели да се завърнат повече.

Дризт кимна — и сам знаеше колко могъщо може да бъде проклятието на един крал, когато царството му рухне под ударите на врагове.

Изпълнен с дълбока почит, Бруенор вдигна тленните останки на Гарумн и ги отнесе в една съседна зала. Дризт не го последва — знаеше, че в този момент джуджето има нужда да остане насаме със своите мъртъвци. Елфът отиде при Кати-Бри и Уолфгар и им обясни какво става.

Приятелите търпеливо зачакаха, докато пред очите им се редяха картини от отчаяната битка, която се бе водила тук. И макар никога да не го бяха виждали, те ясно си представиха ужаса на този ден, а в ушите им още дълго звънтяха ударите на брадвите върху щитове и виковете на безстрашните воини на Бойния чук.

Най-сетне Бруенор се върна при тях и дори страховитите образи, които изпълваха съзнанието им, бледнееха пред онова, което видяха сега. В изумлението си Риджис дори изпусна няколко от дреболиите, които бе успял да намери — струваше му се, че някой призрак от миналото се бе завърнал, за да го накаже.

Нямаше го вече очуканият щит на Бруенор. Изкривеният еднорог шлем висеше на раницата. Приятелят им стоеше пред тях, облечен в доспехите на своя прословут съименник, героя на рода Боен чук, върху митралния щит искреше гербът с каната, направен от чисто злато, а шлемът бе обточен с безброй безценни камъни, които блестяха и хвърляха разноцветни отблясъци.

— Самият аз съм свидетел, че преданията не лъжат! — провикна се той и вдигна митралната брадва високо над главата си. — Гарумн е мъртъв; мъртъв е и моят баща. Аз съм Бруенор, осмият крал на Митрал Хол!

— Клисурата на Гарумн — каза Бруенор и нарисува още една линия върху картата, която бе начертал на пода.

Действието на отварата, която Алустриел им бе дала, вече бе отминало, ала сега джуджето се намираше в древния дом на предците си и всичко наоколо събуждаше у него безчет отдавна забравени спомени. Все още не знаеше къде точно се намира всяка една от залите, но картината на митралните мини ставаше все по-пълна пред очите му. Уолфгар бе донесъл една факла от тунела и сега всички се бяха скупчили около джуджето, мъчейки се да различат линиите на импровизираната карта под трепкащата светлина на пламъка.

— Можем да излезем от другата страна — продължи Бруенор. — Там има врата, която води само навън, отвъд моста.

— Навън? — попита Уолфгар.

— Целта ни бе да открием Митрал Хол — отвърна Дризт, използвайки същите доводи, които бе изтъкнал малко по-рано и пред Бруенор. — Твърде малко сме, за да успеем да се справим със силата, която е разгромила рода Боен чук преди два века, ако тя все още е тук. Сега, когато вече знаем къде се намира Митрал Хол, не бива да позволим тайната му да погине с нас.

— Смятам първо да разбера срещу какво ще трябва да се изправим — добави Бруенор. — Можем да излезем през вратата, през която дойдохме; отвътре ще се отвори съвсем лесно. Предлагам да обиколим горното ниво и хубавичко да огледаме наоколо. Трябва да знам какво е останало от Залите преди да повикам помощ от Долината… а и от другаде, ако се наложи.

При тези думи той хвърли многозначителен поглед на Дризт.

Елфът подозираше, че Бруенор има още нещо предвид, освен просто „хубавичко да огледа наоколо“, ала не каза нищо, доволен, че бе успял да накара джуджето да погледне на нещата от неговия ъгъл. А и неочакваната поява на Кати-Бри със сигурност щеше да го накара да бъде много по-предпазлив.

— Значи смяташ да се върнеш — рече Уолфгар.

— И няма да съм сам — цяла армия ще дойде тук! — провикна се Бруенор, ала после погледът му се спря върху момичето и нетърпеливият пламък в тъмните му очи поугасна.