Р. Салваторе - Изгнание

— Казах само, че атаката бе изпълнена по желание на Лот — продължи старицата. — От цели десет години Мензоберанзан търпи смешната ви война „под прикритие“. Интригата и вълнението от нея отдавна се изчерпаха, уверявам ви и двете. На това трябваше да се сложи край веднъж завинаги.

— Така и стана — обяви Малис и се изправи от стола си. — Домът До’Урден е победител и аз ползвам правото си да обвиня СиНафей Хюнет и нейното семейство!

— Седни, Малис — каза СиНафей. — Тук става дума за нещо много по-важно от глупавите ти искания.

Матрона До’Урден погледна към Баенре, за да види дали тя ще потвърди думите на шестата матрона, но като обмисли създалата се ситуация осъзна, че казаното от СиНафей е истина.

— Решено е — промълви първата матрона. — Домът До’Урден е обявен за победител, а домът Хюнет ще бъде унищожен.

Със самодоволна усмивка на лицето Малис се отпусна в стола си. Но въпреки всичко, матроната — майка на дома Хюнет не изглеждаше никак притеснена.

— С най-голямо удоволствие ще гледам как унищожават дома ти — увери Малис своята съперница, после се обърна към Баенре. — Кога ще се извърши наказанието?

— Вече го извършихме — загадъчно отвърна първата матрона.

— Но СиНафей е жива! — изкрещя Малис.

— Не — поправи я старицата. — Жива е тази, която доскоро беше СиНафей Хюнет.

Едва сега Малис започна да проумява. Домът Баенре никога не изпускаше възможност. Нима матрона Баенре щеше да вземе върховната жрица на дома Хюнет и да я добави към колекцията си?

— Ти ли ще я вземеш под закрилата си? — осмели се да попита тя.

— Не — спокойно отвърна Баенре. — Тази задача се пада на теб.

Малис ококори очи. От всички задачи, които й бяха възлагани като върховна жрица на Лот, тази беше най-противната.

— Тя е мой враг! Нима ме молите да я закрилям?

— Тя е твоя дъщеря — сряза я матрона Баенре. После тонът й се смекчи и крива усмивка се прокрадна по тънките й устни. — Твоята най-голяма дъщеря, завърнала се от пътуването си до Чед Насад или някакъв друг град, населяван от наши родственици.

— Но защо го правите? — настоя за отговор Малис. — Това е нелепо!

— Не си съвсем права — отвърна първата матрона. Събрала длани пред лицето си, тя потъна в разсъждения, припомняйки си някои странни обстоятелства в безкрайния списък от битки в града на мрачните елфи. След малко продължи обясненията си:

— Погледнато отстрани си права. Но си и достатъчно мъдра, за да знаеш, че в Мензоберанзан много неща се случват „зад кулисите“. Домът Хюнет трябва да бъде унищожен и всичките му благородници — убити — това не мога да променя. В края на краищата, това е цивилизованият начин да се справим с нещата — тя спря за момент, за да се увери, че Малис напълно ще разбере значението на следващите й думи. — Най-малкото, поне трябва да изглеждат като убити.

— И ти ще уредиш това? — попита Малис.

— Вече го сторих — увери я първата матрона.

— Но каква е целта?

— Когато Хюнет ви нападнаха, вие потърсихте ли помощта на Кралицата на Паяците? — без заобикалки попита Баенре.

Този въпрос разтревожи матроната на До’Урден, а отговорът, който трябваше да даде, я разстрои още повече.

— А когато ги отблъснахте? — студено продължи Баенре. — Не възхвалявахте ли Лот? В мига на вашата победа не повикахте ли една от нейните прислужници, матрона Малис До’Урден?

— Аз какво — случайно да не съм на разпит? Знаеш отговора, матрона Баенре — закрещя Малис, после, уплашена, че е издала ценна информация, погледна неловко към СиНафей. — Наясно сте с моето положение спрямо Кралицата на Паяците. Не бих посмяла да призова една йоклола, преди да съм видяла знак, че отново се ползвам с благоразположението на Лот.

— Но вие не видяхте никакъв знак — отбеляза СиНафей.

— Никакъв, освен този, че победихме неприятелите си — изрева Малис в лицето й.

— Това не е бил знак от Кралицата на Паяците — увери ги матрона Баенре. — Лот не се е месила във вашия конфликт. Тя просто пожела той да бъде приключен.

— И доволна ли е от резултата? — попита направо Малис.

— Това тепърва трябва да се реши. Преди много години Лот съвсем ясно изрази желанието си Малис До’Урден да участва в управляващия съвет. И така ще бъде, считано от новата зора на Нарбондел.

Малис гордо повдигна брадичка.

— Но разбери пред каква дилема си изправена — сгълча я старицата, изправяйки се на трона си. Матроната на До’Урден веднага се свлече на своето място. — Загуби повече от половината си войска. Не си заобиколена от голямо семейство, което да те подкрепя. Управляваш осмия дом в града, но всички знаят, че не се ползваш с благоразположението на Лот. При тези обстоятелства колко дълго мислиш, че ще издържи домът До’Урден? Мястото ти в управляващия съвет крие много рискове и то още преди да си го приела!