Р. Салваторе - Изгнание

Първият син осъзна, че наемникът му допада.

— Уведоми ли матрона Баенре за обвинението, което ще повдигнем? — попита най-голямата си дъщеря Малис, когато магическата светлина на Нарбондел — сталагмита, използван като часовник в Мензоберанзан — започна да се изкачва бавно нагоре, бележейки зората на новия ден.

— Първият дом очакваше посещението ни — отвърна Бриса, ухилена самодоволно. — Целият град говори за нападението и за това как домът До’Урден е отблъснал войниците на Хюнет.

Малис напразно опита да скрие гордата си усмивка. Предчувстваше насладата от вниманието и славата, с която знаеше, че бъде обсипан домът й.

— Управляващият съвет ще бъде свикан още днес — продължи Бриса. — Несъмнено за ужас на матрона СиНафей Хюнет и на обречените й деца.

Малис кимна одобрително. В Мензоберанзан убийството на неприятелско семейство беше общоприета практика. Но да се провалиш в опита си, да оставиш дори само един свидетел с благородническа кръв, който да повдигне обвинение — това се наказваше от правосъдието на управляващия съвет с гняв, който, веднъж пробуден, носеше само разрушение и смърт.

На богато украсената врата се почука и двете жрици се обърнаха към нея.

— Призовават ви, матрона — майко — обяви Ризен щом влезе в стаята. — Матрона Баенре е изпратила вестител, който да ви вземе.

Малис и Бриса си размениха погледи, изпълнени с надежда, но и с безпокойство. След наказанието на дома Хюнет, домът До’Урден щеше да заеме положението на осми дом в йерархията на града — положение, което всеки желаеше. Само матроните — майки на осемте първи дома в Мензоберанзан се ползваха с право на място в управляващия съвет.

— Толкова бързо? — попита майка си Бриса.

Малис сви рамене. След това последва Ризен вън от стаята и надолу по коридора — до терасата на дома. Патронът й подаде ръка, но матроната категорично и грубо отблъсна помощта му. С гордост, видима във всяко нейно движение, тя пристъпи през перилата и се спусна бавно на двора, където се беше събрала по-голямата част от войската й.

Синият светещ диск с герба на дома Баенре се рееше плавно във въздуха — точно пред разбитата елмазена порта на дома До’Урден.

С гордо вдигната глава Малис закрачи пред събралата се тълпа, мрачните елфи се запрепъваха един в друг, за да се отдръпнат от пътя й. Това беше нейният ден — денят, в който тя получаваше мястото си в управляващия съвет, получаваше поста, който безспорно заслужаваше.

— Матрона-майко, да ви придружа до дома на Баенре? — предложи й Дайнин, застанал пред елмазената порта.

— Ти ще останеш тук с останалата част от семейството — нареди му тя. — Призовават само мен.

— Как може да сте сигурна? — възрази първият син, но разбра, че е превишил правата си в мига, в който думите се изплъзнаха от устните му, и побърза да изчезне в тълпата от войници, преди Малис да се обърне и да го удостои със строгия си поглед.

— Имай необходимото уважение — промърмори тя и нареди на близките войници да отместят една отчупена част от портата. Жрицата се обърна за последен път, изгледа подчинените си с победоносен поглед, после прекрачи напред и се настани върху реещия се във въздуха диск.

Не за пръв път Малис приемаше подобна покана от първата матрона и не беше никак изненадана, когато няколко жрици на дома Баенре изскочиха от сенките и наобиколиха диска, за да го охраняват. При последното такова пътуване Малис се чувстваше несигурна — нито знаеше какви са намеренията на Баенре, нито причината, поради която първата матрона я канеше в дома си. Но този път, тя скръсти арогантно ръце и позволи на любопитните зяпачи да я огледат в целия й блясък и победоносно великолепие.

Отвръщаше на погледите с високомерие и се чувстваше ненадмината. Гордостта на Малис не намаля, дори когато дискът наближи подобната на паяжина, удивителна ограда на дома Баенре, охранявана от хиляди стражи, които маршируваха около нея и над която се издигаха високи структури от сталагмити и сталактити.

Матрона До’Урден беше член на управляващия съвет, или поне скоро щеше да стане, и където и да отидеше в този град, никога повече нямаше да се чувства застрашена.

Или поне така смяташе.

Дискът спря пред извитите стълби на величествената сграда и една от жриците на Баенре обяви:

— В параклиса ви очакват.

Малис слезе от своя превоз и се изкачи по гладко шлифованите стълби. Веднага щом влезе в параклиса, на високо издигнатия централен олтар тя видя седяща женска фигура, която изглежда не забелязваше присъствието й. Настанена удобно в стола си, мрачната елфка наблюдаваше издигнатия почти до самия купол на храма огромен илюзорен образ, който бавно променяше формата си от голям паяк в красива жена от мрачните елфи.