Р. Салваторе - Изгнание

Малис не можеше да опровергае разсъжденията на първата матрона. И двете знаеха какъв е животът в Мензоберанзан. Силата на До’Урден беше отслабнала значително и рано или късно някой от по-слабите домове в града щеше да се възползва от възможността да подобри своя статут. Нападението на дома Хюнет нямаше да е последната битка, разразила се в двора на До’Урден.

— Така че поверявам ти СиНафей Хюнет… Ши’не-ин До’Урден — една нова дъщеря и една нова върховна жрица — каза матрона Баенре, после се обърна към СиНафей, за да продължи обяснението си. Малис изведнъж се разсея, когато един глас прозвуча в мислите й, предавайки й телепатично съобщение.

— Запази я само докато имаш полза от нея, Малис До’Урден — казваше той. Матроната се огледа наоколо, досетила се кой е източникът на тази информация. При последното си посещение в този дом, тя бе срещнала крадецът на мисли, принадлежащ на матрона Баенре — съществото, владеещо телепатията до съвършенство. Сега не го мяркаше никъде, но и старата матрона не се виждаше, когато Малис бе влязла в параклиса. Тя огледа поред всички празни столове на подиума, но по каменната мебелировка не личаха никакви следи от седящи създания.

Второто съобщение, изпратено чрез телепатия, разсея напълно съмненията й.

— Ще разбереш, когато настъпи подходящият момент.

— … и петдесетте останали войници на дома Хюнет — казваше матрона Баенре. — Съгласна ли си, матрона Малис?

Матроната на До’Урден погледна към СиНафей, а в очите й се четеше или одобрение, или лукава ирония.

— Съгласна съм — отвърна тя.

— Върви тогава, Ши’неин До’Урден — заръча първата матрона. — Присъедини се към оцелелите си войници в двора на новото си убежище. Моите магьосници тайно ще ви върнат у дома.

СиНафей изгледа Малис подозрително, после излезе от големия параклис. Тогава върховната жрица на До’Урден се обърна към съсухрената матрона Баенре:

— Разбрах всичко.

— Нищо не си разбрала! — силно разгневена й изкрещя тя. — Направих всичко, което можах, за теб, Малис До’Урден! Лот пожела да заемеш поста в управляващия съвет и аз го уредих. Струваше ми много, но го направих.

Тогава, без всякакво съмнение Малис разбра, че именно Баенре бе подтикнала дома Хюнет към действие. Тя се чудеше докъде се е простряло влиянието на първата матрона? Може би съсухрената старица беше предвидила и най-вероятно организирала действията на Джарлаксъл и неговата банда Бреган Д’а-ерте, която изигра решаваща роля в тази война. Малис си обеща да проучи това предположение. С алчните си пръсти Джарлаксъл беше бръкнал прекалено дълбоко в хазната й.

— Аз бях дотук — продължи Баенре. — Сега можеш да разчиташ само на собствените си хитрини. Те са единственият ти шанс да спасиш себе си и дома До’Урден, след като не успя да спечелиш благоволението на Лот!

Малис вкопчи пръсти в ръкохватката на стола си толкова силно, че почти очакваше да чуе пропукването на раздробяващия се под тях камък. Толкова се бе надявала, че с победата си над дома Хюнет ще може да забрави греховните постъпки на своя син.

— Знаеш какво да сториш — каза матрона Баенре. — Поправи грешката си, Малис. Застъпих се за теб. Направих го за своя сметка и няма да търпя бъдещи провали!

— Цялото семейство се е събрало в преддверието. Там е и най-новият член на фамилията — заяви Дайнин и леко намигна.

Малис не отвърна на жалката шега на своя син, отблъсна го грубо встрани, втурна се надолу по централния коридор и с една магическа дума отвори голямата врата на параклиса. Роднините на матроната се отдръпнаха от пътя й, когато тя прекрачи прага на залата и забърза към своя трон, разположен в най-отдалечения край на паякообразната маса.

Всички предполагаха, че срещата ще е дълга, че ще научат за новото положение, в което се намираше дома До’Урден и за всички препятствия, които трябваше да преодолеят. Но вместо това, успяха да зърнат за кратко яростта, бушуваща в матрона Малис. Тя изгледа всички подред и им даде да разберат, че има ясни заповеди за тях и че този път няма да търпи провали. Матроната изръмжа, а гласът й беше дрезгав и сух, стържещ като шкурка:

— Намерете Дризт и ми го доведете!

Бриса започна да протестира, но Малис я прониза с толкова студен и заплашителен поглед, че върховната жрица не се обади повече. Най-голямата дъщеря беше упорита колкото майка си и винаги беше готова да спори, но този път тя не посмя да погледне матроната в очите. Никой от присъстващите в преддверието, макар че всички споделяха притесненията на Бриса, не посмя да възрази срещу върховната заповед и Малис реши да ги остави да уредят подробностите по изпълнението на задачата сами. Дребните детайли не бяха от голямо значение за матроната — майка. Единствената роля, която тя смяташе да играе във всичко това, беше забиването на церемониалната кама в гърдите на най-малкия й син.