Р. Салваторе - Изгнание

Когато се приближи малко повече, Малис забеляза, че фигурата е облечена подобаващо на една маронамайка и предположи, че това е самата матрона Баенре — най-влиятелната личност в цял Мензоберанзан. Матрона До’Урден се изкачи по стълбите към олтара, приближи се към седящата с гръб към нея фигура и самоуверено, без да чака покана, заобиколи трона, за да приветства другата матрона — майка.

Но тази, която Малис До’Урден видя в параклиса на дома Баенре, не беше възстарата и съсухрена матрона Баенре. Седящата елфка не беше много стара, нито пък сбръчкана, повехнала и бледа като мъртвец. Всъщност беше доста дребничка и не беше по-възрастна от самата матрона До’Урден. Малис я познаваше много добре.

— СиНафей! — изкрещя тя, а краката й затрепериха от ужас.

— Малис — отвърна спокойно другата матрона.

Хиляди предположения минаха през ума на Малис. СиНафей Хюнет сигурно водеше тайни преговори с матрона Баенре от страх за обреченото си семейство, което очакваше своето унищожение. Но все пак тук, при това съвсем удобно, се бе настанил не някой друг, а СиНафей — в дома на най-влиятелната фамилия в Мензоберанзан!

— Мястото ти не е тук, в този дом! — запротестира Малис, стиснала силно малките си юмруци. Искаше й се да нападне своята неприятелка на момента, да я удуши със собствените си ръце.

— По-спокойно, Малис — равно отбеляза матроната на шестия дом. — Тук съм по покана на матрона Баенре, както и ти.

Споменаването на първата матрона и споменът за това къде се намираха значително успокоиха Малис. Не биваше да се държи така в храма на дома Баенре! Жрицата мина на отсрещния край на кръглия подиум и се настани срещу матрона Хюнет, без да изпуска от очи самодоволното й ухилено лице.

След няколко безкрайни мига в абсолютно мълчание, Малис не издържа и заговори:

— Имам много свидетели на случилото се — домът Хюнет нападна семейството ми в залеза на Нарбондел. Няма никакво съмнение!

— Никакво — отвърна СиНафей и съгласието й свари неподготвена матрона До’Урден.

— Признаваш за стореното? — изненада се тя.

— Да, така е — отвърна Хюнет. — Никога не съм го отричала.

— И все пак си жива — подсмихна се Малис. — Според законите на Мензоберанзан правосъдието трябва да се спази и ти и твоето семейство да бъдете наказани.

— Правосъдието? — Абсурдността на това изказване накара СиНафей да се засмее. — Правосъдието винаги е било само фасада — претекст за спазването на някакъв ред в хаоса на Мензоберанзан. — Направих това, което Кралицата на Паяците поиска от мен.

— Ако Лот одобряваше методите ти, щеше да спечелиш — опроверга я Малис.

— Не е точно така — прекъсна ги друг глас. Малис и СиНафей се обърнаха, за да видят магическата поява на матрона Баенре, седнала удобно на трона си в най-отдалечения край на подиума.

Малис едва се удържа да не закрещи в лицето на сбръчканата матрона — майка — тя беше подслушала разговора, а и очевидно щеше да отхвърли предявените от нея претенции относно дома Хюнет. Но матрона До’Урден беше оцеляла сред опасностите на Мензоберанзан цели пет века и то именно, защото знаеше какви могат да бъдат последствията, ако разгневиш личност като матрона Баенре.

— Настоявам да ми се даде правото да повдигна обвинение срещу дома Хюнет — хладнокръвно каза тя.

— Имаш го — отвърна старицата. — Както вече каза, а и СиНафей се съгласи с теб, няма никакво съмнение.

Триумфираща, Малис се обърна към СиНафей, но матроната — майка на шестия дом продължаваше да седи на стола си съвсем равнодушна и спокойна.

— Но тогава какво прави тя тук? — изкрещя матрона До’Урден, така сякаш всеки момент щеше да изпадне в дива ярост. — СиНафей е престъпница. Тя…

— Не сме оспорили думите ти — прекъсна я първата матрона. — Домът Хюнет ви нападна и се провали. Всички знаем как се наказват подобни дела и всички се съгласяваме с последствията. Управляващият съвет се свиква днес, за да се уверим, че правосъдието е спазено.

— Но тогава защо СиНафей е тук? — настояваше Малис.

— Нима се съмняваш в мъдростта на атаката ми? — обърна се към нея СиНафей, като се опитваше да преглътне напиращия си смях.

— Вие бяхте победени — равнодушно й напомни Малис. — Това, мисля, е достатъчно, за да си отговориш сама на този въпрос.

— Нападнаха ви по заповед на Лот — каза матрона Баенре.

— Но тогава защо победихме дома Хюнет? — упорстваше Малис. — Ако Кралицата на Паяците…

— Не съм казала, че Хюнет са си върнали благоразположението на Лот — грубо я прекъсна първата матрона. Малис До’Урден се отпусна в стола си, припомняйки си своето място сред тези върховни жрици и затрудненото положение, в което се намираше.