Р. Салваторе - Изгнание

— Печ — повтори Белвар и двамата с Дризт се приближиха към неспокойното чудовище.

Трак спря объркан.

— Печ — изръмжа гномът за трети път и удари със своята ръка — чук по стената.

Сякаш бегъл спомен изникна в хаоса от мисли на клюнестото изчадие; то се успокои и отпусна ръце.

Дризт и Белвар надникнаха към пещерата, от която идваше зелената светлина и се спогледаха притеснени. Бяха решили да изпълнят плана си докрай и просто нямаха друг избор.

— Злите корбити живеят в тази пещера — започна тихо мрачният елф, като произнасяше бавно и внимателно всяка дума, за да е сигурен, че Трак ще разбере всичко. — Трябва да преминем бързо от другата страна. Надяваме се този път да избегнем битката, защото нямаме много време. Стъпвай внимателно. Мостчетата са тесни и опасни.

— Т-т-тра — безуспешно запелтечи клюнестото изчадие.

— Трак — подсказа му Белвар.

— А-а-аз ще… — клетото създание спря изведнъж и посочи с нокът към пещерата.

— Трак ще ни води? — попита Дризт, почувствал, че не може да понесе страданията на своя приятел. — Трак ще ни води — повтори елфът, като видя утвърдителното кимане на клюнестото изчадие.

Дребничкият свиърфнебъл не беше сигурен, че предложението е разумно.

— Били сме се с птицеподобните хора и преди — започна гномът. — Познаваме номерата им, а Трак не.

— Клюнестото изчадие е огромно, ще ги разубеди. Само присъствието му е достатъчно, за да избегнем битката.

— Не и срещу корбитите, мрачни елфе — възрази Белвар. — Биха нападнали всичко живо, което се изправи на пътя им, без дори да им мигне окото. Видя на какво са способни — та те не зачитат собствения си живот. Дори пантерата ти не можа да ги спре.

— Може би си прав — съгласи се Дризт, — но дори и да ни нападнат, с какви оръжия разполагат? Не биха могли да пробият твърдата костна броня на клюнестото изчадие. С какво биха могли да се предпазят от огромните нокти на Трак? Гигантският ни приятел просто ще ги помете от пътеката.

— Забравяш скалоездачите — припомни му гномът. — За секунди ще пометат пътеката заедно с Трак!

Клюнестото изчадие извърна поглед от спорещите и се загледа в скалите, сякаш по този начин можеше да върне част от истинската си същност. Прииска му се да потропа по камъка, но нуждата не беше по-силна от желанието му да размаже с нокът черепите на двамата, с които пътуваше.

— Ще се справя с корбитите, дебнещи ни отгоре — отвърна Дризт. — Ти само следвай Трак на десетина крачки.

Белвар погледна към чудовището, усети натрупаното напрежение в него и разбра, че не могат да се бавят повече. Без да се разтакава, той сви рамене и забута Трак надолу по тунела, отвеждащ до зелената светлина. Клюнестото изчадие тръгна, само и двамата приятели го последваха.

— А пантерата? — прошепна гномът, когато минаха покрай последния завой в тунела.

Дризт поклати глава и Белвар, припомнил си случилото се с Гуенивар в пещерата на птицеподобните хора, не го притесни повече.

Мрачният елф потупа лукавия гном по рамото за късмет, после изпревари Трак и първи навлезе в тихата пещера. С няколко елементарни движения Дризт започна заклинанието си за левитация и леко се понесе във въздуха. Изумен от странното място и от езерото със зелена киселина под себе си, Трак не забеляза издигналия се нагоре мрачен елф. Клюнестото изчадие стоеше на едно място и се озърташе на всички страни — използваше добрия си слух, за да разбере дали наоколо се крият неприятели.

— Движи се — прошепна зад него Белвар. — Забавянето ни може да е фатално!

Първите стъпки на Трак бяха колебливи, но после, когато се увери, че тясната пътека ще издържи тежестта му, клюнестото изчадие ускори крачка. Избра най-правия и кратък път, който можа да види, но и той криволичеше, преди да достигне тунела в другия край на пещерата.

След няколко минути, през които не се случи нищо, Белвар се осмели да попита:

— Виждаш ли нещо, мрачни елфе?

Трак беше стигнал до средата на пътя без никакви произшествия, а възрастният свиърфнебъл не можеше да сдържа все по-нарастващото си безпокойство. Не се виждаха никакви корбити, не се чуваше никакъв звук, освен тежките стъпки на Трак и лекото шумолене от износените ботуши на гнома.

Дризт се спусна на пътеката при входа на пещерата и се огледа.

— Нищо не виждам — отвърна той. Мрачният елф подозираше същото като Белвар — изглежда наоколо нямаше зли корбити.

В пещерата с киселинното езеро беше настанала пълна и много изнервяща тишина. Дризт изтича при приятелите си, после отново се издигна, за да огледа всички стени от по-добър ъгъл.