Р. Салваторе - Изгнание

— И от сина й — този позорен Дризт До’Урден. Той може да й отнеме късмета — добави Джарлаксъл. — Нима този мрачен войн е наистина толкова силен? Защо Лот не го е унищожила сама?

— Той се е отказал от Кралицата на Паяците — обясни му Баенре. — Напълно. И го е направил с цялото си сърце. Лот няма власт над него и сега този проблем трябва да бъде решен от матрона Малис.

— Доста големичък проблем, поне така изглежда — засмя се Джарлаксъл и тръсна голата си глава, но веднага забеляза, че матрона Баенре не споделя оживлението му.

— Наистина — отвърна мрачно тя, после се отпусна в стола си и се отдаде на мислите си. Познаваше и опасностите, и благата на Зин-карла повече от всеки друг в този град. Три пъти бе молила за най-ценния дар на Кралицата на Паяците и два пъти го бе увенчала с успех. Домът Баенре стана несравним по своята сила и изящество. Старицата никога нямаше да забрави благата, донесени й от успеха на Зин-карла, но всеки път, когато погледнеше съсухреното си, сбръчкано лице в огледалото, тя ясно си припомняше скъпата му цена.

Джарлаксъл не наруши мислите на матроната — майка. Наемникът размишляваше за себе си. В такъв момент на несигурност и изпитания един умел дипломат би могъл да извлече доста добра полза. Доколкото смяташе Джарлаксъл, той и Бреган Д’аерте можеха да припечелят покрай Зин-карла. Ако Малис успееше да завърши заклинанието и да се върне на поста си в Управляващия съвет, наемникът щеше да има още един влиятелен съюзник в Мензоберанзан. Но ако Закнафейн се провалеше, това щеше да доведе до разрушението на дома До’Урден и цената за главата на този Дризт щеше да скочи неимоверно и много изкусително за бандата наемници Бреган Д’аерте.

Както на отиване към дома Баенре, така и на връщане, матрона Малис си представяше погледите на амбициозните мрачни елфи, копнеещи да заемат мястото й. Първата матрона се бе отнесла много щедро и благосклонно към нея, а и се славеше като посланица на Лот в обществото на Мензоберанзан. Малис едва успяваше да прикрие усмивката си.

Безспорно още се страхуваше. Нима Баенре щеше да й помогне, ако Дризт продължаваше да се изплъзва от ръцете на Закнафейн, ако Зин-карла завършеше с неуспех. Ако това се случеше, с поста й на осма матрона в Управляващия съвет на града щеше да бъде свършено, както и с дома До’Урден.

Ескортът мина покрай дома Фей-Бранш — деветият дом на Мензоберанзан и вероятно най-голямата заплаха за До’Урден. Матрона Халавин Фей-Бранш без съмнение наблюдаваше процесията, минаваща край елмазените й порти; наблюдаваше матроната, която заемаше така желаното осмо място в Управляващия съвет.

Малис погледна към Дайнин и десетте войника на дома До’Урден, вървящи отстрани на летящия магически диск. После се загледа във войската, в двестате войни, носещи открито герба на могъщата фамилия Баенре, които в стегнати редици маршируваха след скромния й антураж.

— Какво ли си мисли сега матрона Халавин Фей-Бранш? — зачуди се Малис и не можа да скрие усмивката си. — Предстоят ни най-величествените победи, очаква ни почит и слава — увери сина си тя.

Дайнин кимна и отвърна на широката усмивка — не искаше по никакъв начин да разваля доброто настроение на избухливата си майка.

Вътрешно, обаче, първият син на До’Урден изпитваше много странни подозрения — войската на матрона Баенре, тези мрачни елфи, които никога не беше срещал, му изглеждаха някак страшно познати. Един от тях дори му бе намигнал.

В съзнанието на Дайнин изникна спомена за магическата свирка, с която Джарлаксъл даде знак на бандата си от балкона на дома До’Урден.

Дризт и Белвар не трябваше да си припомнят какво означава зеленият блясък, появил се в края на тунела. Заедно те ускориха крачка, за да настигнат и предупредят Трак, който бързаше напред, воден от любопитството си. Клюнестото изчадие вече предвождаше групата — беше станало много опасно, за да върви след тях.

При изненадващата им поява, то се обърна рязко, размаха нокти заплашително и изсъска.

— Печ — прошепна Белвар думата, която използваше, за да припомни на приятеля си предишната му същност. Тримата се бяха отправили към източните тунели, към Мензоберанзан, веднага щом Дризт убеди възрастния свиърфнебъл да помогнат на Трак. Белвар нямаше по-добри идеи и най-накрая се съгласи с плана на мрачния елф — това беше единствената надежда за обречения печ. Бяха тръгнали веднага и се придвижваха възможно най-бързо, но въпреки това двамата приятели се страхуваха, че няма да стигнат навреме. Промяната в Трак беше поразителна, особено след сблъсъка с дуергарите. Клюнестото изчадие почти не говореше и често застрашаваше приятелите си.