Р. Салваторе - Изгнание

— Може би трябваше да го убиеш, мрачни елфе — каза Белвар и се приближи до приятеля си.

— Той ми спаси живота в пещерата на илитидите — заяви с остър тон Дризт. — Той ми е верен приятел.

— Той се опита да ме убие, а и теб — каза мрачно лукавият гном. — Магга каммара.

— Аз съм негов приятел! — изрева Дризт и сграбчи Белвар за дрехата. — Нима ме молиш да го убия?

— Моля те да постъпиш като негов приятел — отвърна Белвар, освободи се от хватката на мрачния елф и се запъти към тунела.

Дризт отново сграбчи за рамото възрастния свиърфнебъл и грубо го завъртя.

— Ще става още по-зле, мрачни елфе — заяви спокойно гномът в разгневеното лице на приятеля си. — Магията на магьосника го завладява все повече с всеки изминал ден. Страхувам се, че Трак отново ще се опита да ни убие и ако успее, постъпката му ще го унищожи много повече, отколкото ако използваш ятаганите си!

— Не мога да го убия — каза Дризт и ядът му отмина. — Нито пък ти можеш.

— Тогава да го оставим — отвърна лукавият гном. — Трябва да го пуснем на воля в Подземния мрак, да го оставим да живее живота си като клюнесто изчадие, защото той ще се превърне точно в това.

— Не — възрази мрачният елф. — Не можем да го оставим. Ние сме единственият му шанс. Трябва да му помогнем.

— Магьосникът е мъртъв — напомни му Белвар, обърна се и отново понечи да си тръгне.

— Има и други магьосници — прошепна Дризт, но не се опита да спре възрастния свиърфнебъл. Мрачният елф присви очи и с рязко движение прибра ятаганите в ножниците им. Знаеше какво трябва да стори, знаеше какво щеше да му струва приятелството с Трак, но в този момент мисълта за това беше неприемлива и тревожна.

Из земите на Подземния мрак се скитаха и други магьосници, но шансовете им да срещнат някой от тях бяха почти нищожни. Магьосниците, които можеха да развалят полиморфната магия, довела до състоянието на Трак, бяха още по-малко. Дризт, обаче, знаеше къде да ги намери.

Мисълта да се прибере в родния си град преследваше Дризт на всяка крачка. Знаеше какво му бе струвало да напусне Мензоберанзан, не искаше никога повече да вижда това място, този прокълнат мрачен свят, който го беше обрекъл да скита в изгнание. Но ако избереше да не се връща, щеше да стане свидетел на нещо още по-ужасно от Мензоберанзан. Щеше да гледа как Трак — приятелят, спасил го от сигурна смърт — бавно се превръща в клюнесто изчадие. Белвар беше предложил да го оставят и това звучеше много по-разумно от възможността да останат, да гледат как той се променя и накрая, когато това се случи, да се бият срещу него.

Дори и да го държаха настрана, пак щяха да станат свидетели на падението му. Дризт щеше да живее с мисълта за приятеля си, с мисълта, че го е изоставил, и това щеше да е поредната болка в сърцето на изтерзания мрачен елф.

Последното нещо, което Дризт желаеше на този свят, бе да види отново пещерата на Мензоберанзан и да разговаря със собствения си народ. Ако можеше да избира, би предпочел смъртта пред възможността да се завърне в града на мрачните елфи, но изборът сега не беше толкова лесен. Този път не се отнасяше само за него и за собствените му предпочитания. Животът на мрачния елф се основаваше на строги принципи и тези принципи сега изискваха лоялност. Дризт трябваше да постави нуждите на Трак над своите собствени, защото Трак беше негов приятел и защото при истинското приятелство нямаше място за егоизъм.

По-късно същата вечер, когато тримата си устроиха лагер, за да си починат, Белвар забеляза, че мрачният елф се разкъсва от някаква вътрешна борба. Лукавият гном остави Трак, който отново тупкаше по каменната стена, и внимателно се приближи към Дризт.

Белвар повдигна вежди с любопитство.

— За какво мислиш, мрачни елфе?

Прекалено погълнат от бурните си емоции, младият До’Урден не отвърна на погледа на приятеля си.

— В родния ми град има магьосническа школа — отвърна той, без да се помръдне.

Отначало Белвар не разбра за какво намекваше Дризт, но после, когато елфът погледна към Трак, свиърфнебълът осъзна смисъла на думите му.

— Мензоберанзан? — извика гномът. — Нима ще се върнеш там с надеждата, че някой магьосник ще се смили над Трак и ще му помогне?

— Ще се върна там, защото Трак няма друг избор — ядосано отвърна Дризт.

— Значи няма никакъв избор — изръмжа Белвар. — Магга каммара, мрачни елфе! Нима си мислиш, че в Мензоберанзан ще те приветстват с добре дошъл?!

— Толкова си черноглед. Може би дори имаш право. Мрачните елфи наистина не се славят със своето милосърдие, съгласен съм, но може да имаме и други възможности.