Р. Салваторе - Изгнание

Внезапната му поява, обаче, стресна изтощените сиви джуджета. Те се разтичаха като обезумели насам-натам, опитвайки се да заемат добра отбранителна позиция. Мечове и боздугани се вдигнаха в готовност, а джуджето, носещо камъните, присви ръката си за хвърляне.

— Привет, дуергарю! — каза Дризт с надеждата, че сивите джуджета разбират езика на мрачните елфи. Ръцете му спокойно се отпуснаха върху дръжките на прибраните ятагани — мрачният елф знаеше, че може да ги извади по всяко време и достатъчно бързо, ако се наложеше.

— Кой пък си ти? — попита едно от въоръжените сиви джуджета на колеблив, но все пак разбираем език.

— Търся убежище, също като вас — отвърна Дризт. — Бягам от робството на жестоките крадци на мисли.

— Значи знайш, че бързаме — изръмжа сивото джудже, — зат’ва разкарай се от пътя ни!

— Предлагам ви съюз — отвърна Дризт. — Със сигурност ще е по-добре да сме повече, когато дойдат илитидите.

— Седмина или осмина, к’ва полза има? — заинати се дуергарът. Зад него сивото джудже каменохвъргач, заплашително поклати ръка.

— Има полза, ако сме десет — спокойно отвърна Дризт.

— Имъш приятели? — попита дуергарът с определено по-мек тон. После се огледа нервно наоколо, търсейки някой в засада. — Още мрачни елфи?

— Не точно — отвърна Дризт.

— Виждъл съм го тоз! — извика друго джудже, преди елфът да е успял да им обясни. — Той избяга с онуй чудовище и с един свиърфнебъл!

— Лукав гном! — водачът на групата се изплю в краката на Дризт. — Не са приятели нито на мрачни елфи, нито на дуергари!

Дризт бе склонен да остави отклоненото предложение така и всяка група да поеме по своя път, ала дуергарите си бяха извоювали репутация на не особено мирна раса, нито пък на много интелигентна. Илитидите се приближаваха и сивите джуджета едва ли се нуждаеха от повече врагове.

Един камък полетя към главата на Дризт. Ятаганът на мрачния елф проблесна във въздуха и го отклони.

— Биврип! — долетя от тунела викът на надзирателя-свиърфнебъл.

Белвар и Трак дотичаха бързо, без въобще да са изненадани от внезапния обрат на събитията. В Академията на мрачните елфи Дризт в продължение на месеци бе изучавал същността и триковете на сивите джуджета. Тези уроци го спасиха сега — той първи бе успял да нанесе удар, да обвие седемте от дребните си противници в безвредните пламъци на червения вълшебен огън.

В същия миг трима от дуергарите изчезнаха, използвайки вродения си талант да стават невидими. Червените пламъци обаче останаха и ясно очертаха телата на изчезващите джуджета.

Втори камък полетя във въздуха и се удари в гърдите на Трак. Ако можеше, защитеното от костна броня чудовище би се изсмяло на жалката атака, но човката му не бе пригодена за това и Трак безмълвно продължи настъплението си срещу дуергарите.

Каменохвъргачът и онзи с камата побягнаха от пътя на клюнестото изчадие — не притежаваха оръжия, които биха могли да наранят бронирания гигант. Намерил достатъчно противници, Трак не ги последва и двамата дуергари се спуснаха право към Белвар.

Дребните създания смятаха, че с него ще се справят най-лесно.

Замахът на кирката рязко спря тяхното нападение. Невъоръженият дуергар се впусна напред и се опита да сграбчи ръката му, преди да е повторила удара си, само че в обратна посока. Белвар бе предвидил това и го пресрещна с ръката — чук, удряйки дуергара право в лицето. Полетяха искри, изпукаха кости и премазаната сива плът се обгори. Джуджето падна по гръб и се загърчи насам-натам, притискайки с длани обезобразеното си лице.

Дуергарът с камата вече не бе толкова ентусиазиран.

Две невидими сиви джуджета се нахвърлиха срещу Дризт. Той виждаше движенията им, очертани от червените пламъци; знаеше, че и двете създания са въоръжени с мечове, но не можеше да определи нито силата, нито замаха им, и се отдръпна назад. Изведнъж усети, че го нападат. Мрачният елф вдигна париращ ятаган и се удиви на късмета си, щом чу звънтенето на метала. Сивото джудже се появи за миг, показа на Дризт злобната си усмивка и пак изчезна.

— Колко си мислиш, че ще успееш да отклониш? — грубо попита другият невидим дуергар.

— Подозирам, че повече от теб — отвърна Дризт. Сега бе негов ред да се усмихне. Спуснатото кълбо от мрак премахна предимството на съперниците му и обхвана и тримата.

В бързината на битката, животинските инстинкти на Трак обзеха изцяло действията му. Гигантът не разбираше значението на празните червени пламъци, очертаващи третия невидим дуергар и се втурна след двамата с боздуганите.