Р. Салваторе - Изгнание

Сега, обаче, Малис имаше друг проблем — нещо отвличаше вниманието й, а тя не можеше да си го позволи. Беше дошла в дома Баенре по своя собствена воля, беше дошла да търси помощ.

— Е, да минем на другия въпрос — подкани я старицата, уморена от този разговор.

— Уязвима съм — обясни Малис. — Зин-карла отнема цялата ми енергия и внимание. Страхувам се, че друг дом може да се възползва от това.

— Досега никога не е нападана матрона — майка, натоварена със Зин-карла — заяви Баенре и мрачната елфка осъзна, че възрастната жрица говори от собствения си опит.

— Заклинанието е рядък и ценен дар — продължи Малис, — давано е на силни домове, които обикновено са се ползвали с пълното благоразположение на Лот. Никой не би нападнал при такива обстоятелства, но случаят с дома До’Урден е различен. Наскоро приключихме една война и страдаме от последствията. Войниците на дома Хюнет се присъединиха към войската ни, но все още сме слаби. Всички знаят, че не се ползвам с благоволението на Лот, но въпреки това домът ми е осми в града и това ми дава право да участвам в Управляващия съвет на Мензоберанзан. Постът ми е доста завиден…

— Страховете ти са неоснователни — увери я старицата, ала въпреки думите Малис отново се приведе угрижена. Първата матрона поклати безпомощно глава. — Виждам, че думите ми не те успокояват. Трябва да насочиш вниманието си към Зин-карла. Разбери го, Малис До’Урден. Нямаш време за такива дреболии.

— Но опасността си остава — промълви Малис.

— Тогава аз ще сложа край на тревогите ти — предложи първата матрона. — Върни се у дома, двеста от войниците ми ще те придружат. Те ще подсигурят границите на дома ти, но ще носят символа на Баенре. Така никой няма да посмее да те нападне.

На лицето на Малис се изписа широка усмивка, която сякаш заличи няколко от бръчките й. Върховната жрица прие великодушния подарък на матрона Баенре като знак — може би Лот все още таеше някакво благоволение към дома До’Урден.

— Върни се у дома и се съсредоточи върху най-важната си задача — продължи старицата. — Закнафейн трябва отново да намери Дризт и да го убие. Това беше предложението, което ти отправи към Кралицата на Паяците. Не мисли нито за последния неуспех на неживия, нито за изминалото време. Няколко дни или седмици са нищо в очите на Лот. Най-важен е успешният завършек на Зин-карла.

— Ще повикаш ли ескорта ми? — попита Малис и стана от стола си.

— Вече те чакат — увери я първата матрона.

Малис слезе от централния олтар и мина покрай многото редове в огромния параклис. Залата беше слабо осветена, ала въпреки това матроната успя да зърне приближаващата се към олтара фигура. Мрачната елфка предположи, че това е илитидът — приятелят на матрона Баенре, който често се навърташе в огромния параклис. Ако знаеше, че крадецът на мисли бе заминал по работа на запад, Малис може би щеше да обърне повече внимание на далечната фигура.

И бръчките й щяха да се умножат десетократно.

— Жалка гледка — отбеляза Джарлаксъл, докато се изкачваше към олтара. — Въобще не прилича на онази Малис До’Урден, която познавах преди няколко месеца.

— Зин-карла изисква жертви — отвърна първата матрона.

— Да, бремето му е жестоко — съгласи се наемникът. После погледна старицата в очите, търсейки отговора на следващия си въпрос:

— Дали ще се провали?

Матрона Баенре се изкикоти, но смехът й прозвуча повече като хриптене.

— Дори Кралицата на Паяците не знае това. Моите — общите ни — войници ще й осигурят достатъчно спокойствие, за да довърши делото. Това е последната ми надежда. Някога Малис До’Урден се ползваше с пълното благоразположение на Лот, знаеш това. Дори постът й в Управляващия съвет беше изискан от самата богиня.

— Изглежда събитията ще доведат до сбъдването на нейната воля — изкикоти се Джарлаксъл, припомняйки си битката между дома До’Урден и дома Хюнет, в която бандата Бреган Д’аерте бе изиграла ръководна роля. Резултатът от тази победа, унищожението на шестия дом, беше издигнал дома До’Урден на осма позиция в града и бе осигурил мястото на Малис в Управляващия съвет.

— Късметът се усмихва на любимците й — отбеляза матрона Баенре.

Изражението на Джарлаксъл изведнъж стана сериозно.

— Дали Малис — матрона Малис — бързо се поправи той, забелязал смръщването на старицата, — си е възвърнала благоволението на Кралицата на Паяците? Дали късметът ще се усмихне на дома До’Урден?

— Предполагам дарът на Зин-карла я е поставил в неутрална позиция спрямо Лот. Сега матрона Малис не се нуждае от благоразположението на богинята, късметът й зависи само от нея и от неживото й създание.