Р. Салваторе - Изгнание

— Преследват те — припомни му Белвар. Надяваше се с тези думи да събуди поне малко от здравия разум на приятеля си.

— Да, но само матрона Малис — отвърна Дризт. — Мензоберанзан не е малък град, дребни ми приятелю. Уверявам те, че няма да я срещнем, нито пък някой от подчинените й. Въобще не възнамерявам да се срещам с който и да било от семейството си!

— А какво ще дадем в замяна? Какво ще дадем, за да развалят проклятието на Трак? — саркастично попита Белвар. — Нима можем да предложим нещо на един магьосник от Мензоберанзан?

В лилавите очи на Дризт проблеснаха яростни пламъци. Бърз като светкавица, мрачният елф замахна с единия си ятаган и промълви:

— Животът на магьосника…

Матрона Баенре продължително и много внимателно огледа матрона Малис До’Урден — искаше да види какви последствия бе оставило върху нея бремето на Зин-карла. Дълбоки бръчки прорязваха гладкото преди лице на матроната, а гъстата й бяла коса, за която й завиждаше цяло едно поколение, изглеждаше изтощена и неподдържана за пръв път от пет века насам. Най-поразителна промяна, обаче, беше настъпила в погледа на Малис — зорките й, живи очи бяха потъмнели и хлътнали в орбитите си.

— Закнафейн почти го хвана — обясни Малис с нетипичен за нея хленчещ глас. — Дризт беше в лапите му и изведнъж, незнайно как, избяга! Но неживият отново е по следите му — побърза да добави матроната, видяла неодобрителното изражение на Баенре. Освен, че беше най-влиятелната фигура в цял Мензоберанзан, съсухрената матрона — майка се смяташе и за личен представител на Лот в града. Одобрението на първата матрона значеше и одобрение от Кралицата на Паяците. По същата логика, неодобрението на старицата доста често предвещаваше крах за злощастния дом.

— Зин-карла изисква търпение, матрона Малис — спокойно заяви матрона Баенре. — Не е минало много време.

Матроната — майка на осмия дом се успокои, но само за миг, докато не се озърна наоколо. Ненавиждаше този параклис — толкова огромен и потискащ. Целият дом До’Урден можеше да се побере вътре, а пейките бяха толкова много, че дори и увеличена десетократно, войската на матрона Малис пак нямаше да успее да запълни всички места. Точно над централния олтар се мержелееше илюзорен образ, който бавно и постоянно променяше формата си от гигантски паяк в красива мрачна елфка. Когато стоеше тук, под този съкрушителен образ, насаме с матрона Баенре, Малис се чувстваше още по-незначителна.

Първата матрона усети неудобството на гостенката си и се приближи до нея, за да я успокои.

— Беше ти даден най-ценния дар — искрено промълви тя. — Кралицата на Паяците не би дала Зин-карла и не би приела жертвата на една матрона-майка — СиНафей Хюнет, ако не одобряваше методите и намеренията ти.

— Това е изпитание — отвърна направо Малис.

— Изпитание, на което няма да се провалиш! Ще се къпеш в слава, Малис До’Урден! Когато неживият изпълни задачата си и синът ти умре, ще заемеш с почести мястото си в Управляващия съвет. Дълги години ще минат преди някой да посмее да застраши дома До’Урден, обещавам ти. Кралицата на Паяците ще те дари с благоразположението си, задето успешно си изпълнила Зин-карла. Ще се отнася към дома ти с най-високо уважение и ще те пази от врагове…

— Какво ще стане, ако Зин-карла се провали? — прекъсна я Малис. — Да предположим, че… — гласът й постепенно стихна, когато видя разширените от ужас очи на матрона Баенре.

— Не говори така! — сгълча я старицата. — И не мисли за подобни глупости! Разконцентрирана си от страх и това може да ти навлече неприятности. Зин-карла е изпитание за волята и отдадеността ти към Кралицата на Паяците. Неживият е инструмент на твоята вяра и силата ти. Само ако се колебаеш във вярата си, неживият дух на Закнафейн може да се провали!

— Няма да предам Кралицата на Паяците! — изрева Малис. Пръстите й силно се впиха в страничните облегалки на стола й. — Поела съм отговорност за светотатството на моя син и с помощта на Лот, и с нейната благословия, ще накажа подобаващо Дризт До’Урден.

Матрона Баенре се отпусна в трона си и кимна одобрително. Трябваше да подкрепи Малис в това начинание, така бе заповядала Лот, а и знаеше достатъчно за Зин-карла, за да разбере, че увереността и амбицията са двете задължителни качества, които довеждаха заклинанието до успешен край. Матроната — майка, натоварена с изпълнението на Зин-карла, трябваше често и съвсем искрено да доказва вярата си в Кралицата на Паяците и желанието да й служи.