Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Врагът е прекалено многочислен — обясни той. — Ще си получите така жадуваните битки и то много повече, отколкото предполагате, само че не сега и не тук.

Когато тримата, следвани от Гуенивар, се върнаха при Пуент, шумът от прииждащата противникова армия вече бе станал съвсем ясен.

— Не каза ли, че проклетите елфи се движели тихо? — попита Тибълдорф, докато подтичваше към него.

— Това не са елфи, а коболди и гоблини — отвърна Дризт, при което събеседникът му се закова на място.

— Искаш да кажеш, че бягаме от някакви си смрадливи коболди? — избухна той.

— Хиляди смрадливи коболди — безстрастно поясни скиталецът. — И още незнайно какви чудовища, най-вероятно следвани от хиляди елфи.

— О! — отрони се от устните на Пуент и той изведнъж притихна.

Тъй като прекрасно познаваха коридорите, в които се намираха, Дризт и Изкормвачите с лекота успяваха да поддържат достатъчно голямо разстояние между себе си и своите преследвачи, още повече, че този път скиталецът не се отклоняваше никъде, а ги водеше все на изток, покрай многобройните странични проходи и заложените в тях капани.

— Бягайте! — казваше той на джуджетата, натоварени със задачата да задействат механизмите, които щяха да срутят специално подготвените за това тунели.

Всеки път щом чуеха неочакваната заповед, джуджетата се стъписваха и озадачено се взираха в него.

— Ама те идват! — отбеляза едно от тях, без да разбира какво става — та нали именно заради това бяха изпратени тук!

— Единственото, което ще хванете в капаните си, са коболди — обясни скиталецът, който прекрасно познаваше тактиката на своите събратя. — Бягайте и нека видим дали пък няма да успеем да заловим някой и друг елф.

— Но така няма да има кой да задейства механизмите! — недоумяваха джуджетата, ала лукавата му усмивка бе толкова многозначителна, че те, свикнали да му се доверяват напълно, само свиха рамене и го последваха.

— Къде отиваме? — държеше да знае Пуент.

— Галерията на Тънълт — отвърна Дризт. — Там най-сетне ще си получиш битката.

— Обещания, обещания — промърмори свирепият бесовойн.

Галерията на Тънълт, най-откритата местност в Митрил Хол, в действителност представляваше група от седем пещери, свързани с широки, сводести коридори. Никоя не бе на същата височина като другите, а по подовете им зееха дълбоки пукнатини.

Именно на това място ги очакваше Бруенор заедно с около хиляда от най-добрите войни в Залите. Според първоначалния план, Галерията на Тънълт трябваше да служи като място за свръзка, откъдето да се стига до здравите, макар и не толкова преки тунели след срутването на капаните.

Само че Дризт бе променил плана в движение и щом се озова в Галерията, побърза да отиде при Бруенор, който тъкмо обсъждаше нещо с Бидърду Харпъл (доволен, скиталецът не пропусна да отбележи присъствието на магьосника, тъй като то несъмнено щеше да му е от полза).

— Оставил си капаните ни да идат на вятъра! — гневно изрева Бруенор, щом научи, че тунелите, които трябваше да бъдат срутени, си стоят непокътнати.

— Не — уверено отвърна Дризт и се обърна към коридора, откъдето бе дошъл.

Бруенор проследи погледа му и в същия този миг първите редици на прииждащите коболди нахлуха в пещерата като придошла река, рушаща бентове и помитаща всичко по пътя си.

— Не — повтори скиталецът. — Просто отсях плявата.

За миг в пещерата настана пълен безпорядък, навсякъде загъмжа от коболди. Опитните джуджета начаса се престроиха и се втурнаха да ги посрещнат с вдигнати оръжия.

Кати-Бри свали Таулмарил от рамото си и започна да изпраща стрела след стрела към главния вход на галерията. Обгърнати от сребърна светлина, те пореха въздуха със страховит писък; сноп пъстроцветни искри ги обгръщаше всеки път, когато се удареха в каменните стени. Никоя от тях не пропускаше целта си, често пъти една-единствена стрела покосяваше неколцина от дребните същества, ала те бяха толкова многобройни, че смъртоносният дъжд на Таулмарил изобщо не бе в състояние да разреди прииждащите тълпи.

Гуенивар се хвърли напред, следвана от господаря си. Малка група коболди някак си бяха успели да се промъкнат покрай другарите си, вкопчени в лют бой с джуджетата, и сега се насочваха право към Бруенор. Поредният точен изстрел на Кати-Бри спря един от тях, а Гуенивар разпръсна останалите. Дризт, по-бърз отвсякога, се хвърли сред тях, промуши един, после рязко се обърна наляво и пресрещна оръжието на друг. Ако острието на Сиянието не бе закривено, малкият меч на коболда щеше да се справи с него, ала скиталецът ловко завъртя ятагана в ръката си и промени посоката на удара. Сиянието се промуши над вражеското острие и потъна в гърдите на коболда.