Р. Салваторе - Обсадата на мрака

В това време откъм изток се зададоха останалите бойци от Отряда на изкормвачите. Разнесоха се крясъци и подсвирквания, оглушително скърцане на доспехи, дразнещо като стържене на нокът по керамична плоча, отекна из тунела.

— Търсете! — викна Пуент и войниците му начаса вдигнаха глави към тавана, нетърпеливи първи да зърнат изчезналия враг.

От мрака долетя миниатюрна стреличка и се заби в лицето на едно от джуджетата, което обаче, вместо да завие от болка, нададе тържествуващ рев — неприятелят сам се бе издал. Елфът опита да се измъкне, като се обгърна в кълбо магическа тъма, ала беше късно — бесовойните вече знаеха точно къде се намира.

— Ласото! — гръмогласно заповяда Пуент и джуджето до него побърза да откачи топче здраво въже от кръста си.

В единия му край имаше голям клуп и бесовойнът, недоразбрал намеренията на предводителя си, го размаха над главата си, мъчейки се да се прицели възможно най-точно.

Преди да успее да го хвърли, Тибълдорф го сграбчи за ръката и въжето тупна на пода.

— Бесовойнска примка! — поясни той, при което бойците се скупчиха около него, чудейки се какво точно има предвид.

Усмивките им стигнаха почти до ушите, когато видяха Пуент да пъхва крака си в клупа и да го пристяга около глезена си, заявявайки, че за това ласо ще бъдат нужни повече от един чифт ръце.

Изгарящи от нетърпение, джуджетата сграбчиха въжето и въодушевено го задърпаха, ала успяха единствено да съборят Тибълдорф на земята. Постепенцо обаче, поотрезвени от страховитите закани на предводителя си, те съумяха да синхронизират движенията си и не след дълго краката на Пуент се отделиха от пода и той се завъртя във въздуха, описвайки широки кръгове.

Само че въжето не бе достатъчно опънато и той с все сила се удари в стената, при което островърхият му шлем задра в коравата скала, разпръсквайки водопад от искри в мрака.

За щастие, бойците схванаха бързо (особено като се имаше предвид, че бяха прекарали последните няколко седмици, блъскайки главите си в обкована с желязо врата) и много скоро и ритъмът, и дължината на въжето бяха съвършени.

Два пълни кръга, после още два и Пуент политна нагоре. Веднъж озовал се насред сталактитите, той здраво сграбчи един от тях, ала скалата поддаде, откъсна се от тавана и той рухна на земята.

Миг след като се удари в пода, Тибълдорф вече беше на крака.

— Пречка по-малко между нас и Мрачното псе! — щастливо изрева едно от джуджетата и преди зашеметеният Пуент да успее да ги спре, останалите нададоха възторжени викове и отново задърпаха въжето с всичка сила.

Повторният опит завърши със същия болезнен за Тибълдорф резултат, така стана и на третия път. На четвъртия обаче късметът най-сетне им се усмихна — злощастният елф, който нямаше никаква представа какво правят неприятелите му, се престраши да провери какво става и излезе от кълбото мрак, насочвайки се на изток.

Все пак усети приближаването на живото ласо и съумя да се шмугне зад някакъв дълъг и тънък сталактит, но това не му помогна особено — Пуент обгърна скалата с ръце, улови и него в желязната си хватка, при което скалата, бесовойнът и елфът рухнаха на пода. Преди противникът им да успее да се съвземе, половината от бойците на Тибълдорф се нахвърлиха отгоре му и той скоро изгуби съзнание.

Отне им още няколко минути, докато го откопчат от ръцете на полуприпадналия си предводител.

След като завързаха пленника за една тояга и го поставиха върху раменете на двама от другарите си, джуджетата продължиха напред, начело с посъвзелия се Пуент. Още не бяха излезли от тунела, когато войните, изпратени от Тибълдорф да дебнат за появата на левитиращите съгледвачи в края на коридора, на висок глас известиха появата на нови врагове и се приготвиха да се хвърлят в атака.

— Не този! — изкрещя Пуент при вида на самотния мрачен елф, който приближаваше тичешком, ала бойците му вече се бяха втурнали към „нашественика“, готови да го прободат с островърхите си шлемове.

Бърз като котка, елфът отскочи вляво, после вдясно, след което се дръпна назад. Миг след като двете джуджета се блъснаха в стената, огромната пантера влетя в тунела и те най-сетне осъзнаха грешката си.

Без да губи време, Дризт изтича при тях и им помогна да се изправят на крака.

— Бягайте! — прошепна той и кимна към тунела, откъдето бе дошъл и откъдето сега се носеше заплашителният тътен на настъпваща войска.

Недоразбирайки предупреждението му, двамата бесовойни се ухилиха широко и се наканиха да се втурнат натам, но скиталецът ги спря.