Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Как се справяме? — попита Бруенор и пристъпи напред.

Лицето на предводителя, към когото бе отправен този въпрос, помрачня — отговорът беше повече от ясен.

— В Подземния град кипи битка, кралю — рече джуджето. — Един дявол знае как са се добрали дотам! А доколкото разбирам, на горните нива също се водят сражения. Казват, че източната порта била превзета.

Раменете на Бруенор увиснаха при тези лоши вести.

— За сметка на това още удържаме Клисурата на Гарумн! — заяви новодошлото джудже с по-бодър глас.

— Откъде идвате и накъде сте тръгнали? — поиска да знае кралят.

— Идваме от последния караулен пост — обясни джуджето. — Дойдохме да те търсим. Мрачните псета са плъзнали из всички тунели, та страшно се радваме да видим, че си жив и здрав.

И като посочи към коридора зад гърба на Бруенор, поданикът му махна наляво:

— Не сме толкоз далече от караулната, пък и пътят дотам е чист…

— Но не за дълго — мрачно се обади друго джудже.

— Чист е чак до Подземния град — довърши предводителят.

Преди Бруенор да успее да отвърне каквото и да било, Дризт го дръпна настрани и настойчиво му зашепна нещо. Новодошлите, както и Риджис и Кати-Бри, търпеливо зачакаха.

— … да продължим да търсим — чуха те да казва скиталецът.

— Мястото ми е при моя народ! — рязко отвърна Бруенор. — А твоето е до мен!

Дризт го прекъсна с нов порой от думи. Откъслечните изрази, които достигаха до ушите на Кати-Бри и останалите („да открием водачите“ и „заобиколни пътища“), красноречиво говореха, че елфът иска да продължат да кръстосват тунелите извън Митрил Хол.

Младата жена се зарече да тръгне с Дризт и Гуенивар, дори ако баща й решеше да се върне с поданиците си — Котешкото око щеше да й показва пътя в тъмното и така нямаше да им бъде в тежест. Риджис, изпълнен с необичайна за него храброст и усещане, че може да бъде полезен, мълчаливо взе същото решение.

Въпреки това, когато скиталецът и Бруенор най-сетне се върнаха при групата, и двамата им приятели останаха изненадани.

— Връщайте се в караулната — нареди джуджето на новодошлите. — Ако трябва, включете се в битката в Подземния град.

Предводителят на отряда зяпна от изумление:

— Но, кралю… — избъбри той.

— Тръгвай! — изръмжа Бруенор.

— И да те оставим тук сам?

При тези думи по лицето на Бруенор се разля широка усмивка и погледът му, блеснал от лукави искрици, обходи лицата на приятелите му — първо Дризт, после Кати-Бри и Риджис и накрая огромната пантера.

— Сам? — повтори той и поданикът му, който прекрасно знаеше на какво са способни в битка другарите на краля, нямаше как да не отстъпи.

— Връщайте се там и победете! — повтори Бруенор. — А на нас ни предстои лов.

С тези думи двете групи отново се разделиха, мрачна решимост гореше в гърдите на всички, ала никой не хранеше особено големи надежди.

Дризт прошепна нещо на Гуенивар и тя пак застана начело. До този момент петимата се задоволяваха само да причакват бродещите из тунелите вражески отряди, ала сега, след като чуха лошите новини за Подземния град и източната порта, скиталецът разбра, че е дошло време да промени тактиката. Разбира се, ако не можеха да избегнат малките противникови групи, те щяха да се бият с тях, но нямаше сами да ги търсят — вече имаха посока и ясно определена цел. На всяка цена трябваше да открият жриците, който оглавяваха нашествието (Дризт бе напълно сигурен, че именно жрици, а не обикновени пълководци и генерали стоят зад този поход). Единственият им шанс бе да поразят самия връх на вражеската армия.

И така, както скиталецът бе прошепнал на Бруенор преди малко, петимата поеха, за да „открият водачите“ на черните пълчища и да ги обезвредят.

Риджис, който крачеше последен, тъжно поклати глава и се обърна към коридора, по който току-що бяха изчезнали джуджетата.

— Как става така, че винаги се забърквам в нещо такова! — тихичко прошепна той, но когато погледна приятелите си, своите храбри до безразсъдство приятели, разбра, че всъщност знае отговора.

Кати-Бри чу примирената му въздишка, досети се какво се върти в главата му и се усмихна, внимавайки да не я забележи.

От високото място, на което бе застанала, лейди Алустриел наблюдаваше как по южните склонове на Четвъртия връх проблясват хиляди светлинки, досущ подобни на звездите, обсипали нощното небе. Защитниците продължаваха да сипят вълшебни снаряди върху враговете си, а кълбата магически мрак на елфите все така се мъчеха да обгърнат бойното поле в черната си прегръдка. Когато сви зад югозападното било на планината, лейди Алустриел усети, че я изпълва страх. Нашествениците — гоблини, коболди и свирепи мрачни войни — бяха притиснали противниците си, подредени в U-образен строй, и ги обграждаха от всички страни.