Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Разнесоха се ужасени викове, както от редиците на нашествениците, така и от тези на бранителите; Сребърните рицари обаче, видели пристигането на своята повелителка, тържествуващо надуха бойните си рогове.

Право надолу летеше лейди Алустриел, а пред нея танцуваха високи пламъци. Огромното огнено кълбо изригна в сърцето на горичката, докато колесницата описваше кръг след кръг около нея, възпламенявайки всеки клон и вейка, до които се докоснеше.

Мрачните магьосници бяха сгрешили!

О, да, те със сигурност бяха взели предпазни мерки срещу противодействащата магия на враговете си; навярно се бяха погрижили да обгърнат телата си със защита, която да отблъсне и най-яростно бушуващите пламъци, ала бяха забравили (или по-скоро изобщо не знаеха) колко лесно и силно горят дърветата. Дори да не ги погълнеха, огнените езици щяха да ги заслепят и да им попречат да участват в битката.

А и димът! Шубракът все още бе влажен от наскоро падналите дъждове и въздухът само за няколко минути натежа от гъсти черни облаци. Мрачните магьосници още повече влошиха положението си, като се опитаха да потушат огъня на Алустриел така, както винаги го бяха правили — с вода. И наистина щяха да успеят, стига насреща си да имаха обикновени пламъци. Вълшебството на Сребърната лейди обаче бе толкова могъщо, че и най-проливният порой, та дори самият океан, не бе състояние да го победи. Без да спира нито за миг, тя продължаваше да подклажда огъня с колесницата си и колкото повече се разгаряше той, толкова по-яростно отвръщаха злите елфи… и толкова по-тежък ставаше въздухът, заслепяваше ги и ги давеше.

Лейди Алустриел остави жребците (магическо продължение на собствената й воля) сами да избират пътя така, че да нанесат възможно най-големи поражения, а тя напрегнато се взря във вътрешността на гъсталака, готова да действа мигновено — знаеше, че Мрачните няма да останат дълго вътре. И наистина, много скоро един от елфите се показа над върховете на дърветата и пушека, мъчейки се да види какво става отвъд горичката и как той и другарите му биха могли да се спасят.

Мълнията на Алустриел го удари в тила толкова силно, че тялото му се преметна няколко пъти и увисна надолу с главата. Едва когато действието на левитиращата магия отмина, то най-сетне се сгромоляса обратно сред дърветата.

Сребърната лейди дори не бе успяла да се зарадва на победата си, когато голямо огнено кълбо избухна току пред колесницата й. Преди да успее да направи каквото и да било, тя вече падаше стремглаво надолу. Пламъците на собствената й магия не можеха да й навредят, ала тези на враговете й можеха, и тя извика от болка, когато нежната кожа на лицето й се покри с големи мехури.

От планинския склон, на който се биеха, Беснел и войниците му съвсем ясно видяха нападението срещу лейди Алустриел. От устните на всички се откъснаха гневни викове, единствено предводителят им запази мълчание, ала стоманеният блясък, който заигра в кехлибарените му очи, бе по-ужасяващ и от най-страшното проклятие. И макар подвизите им от началото на битката да бяха повече от сърцати, нищо не можеше да се мери с ожесточението, с което Сребърните рицари се нахвърлиха върху врага сега. Войните на Берктгар, които се биеха рамо до рамо с тях, нямаха нужда от подкана и също полетяха в свирепа атака.

Гоблини и коболди, чудовища и орки, дори огромни минотаври и умели елфи на мрака, падаха като есенни листа, обрулени от вятъра на страховитата битка.

Не че това имаше особено значение — на мястото на всеки загинал нашественик изникваха двама нови и, макар че варварите и рицарите сигурно щяха да успеят да пробият редиците им, от това надали щеше да има особена полза, тъй като просто нямаше къде да отидат.

На запад от тях Регуелд (чиито войни бяха в същото безнадеждно положение) бързо разбра каква е единствената им надежда. Без да губи и миг, той препусна към място, където в този момент не кипеше битка, и призова магическите си умения, за да изпрати съобщение на Беснел:

— На запад! — рече, после събра както мъжете си, така и онези варвари, които се намираха достатъчно близо, и се насочи към Стражев дол, така, както предвиждаше първоначалният план.

Елфическите магьосници бяха обезвредени (поне временно) и той осъзнаваше, че никога няма да има по-добра възможност.

Ярка мълния проряза сгъстяващия се мрак, огромно огнено кълбо се насочи към враговете, а самият Регуелд пришпори Скокльо и прелетя над тях, посипвайки ги с канонада от магически снаряди. Сред неприятеля настъпи объркване и Дългите ездачи (които не за първи път се биеха рамо до рамо с харпъловци и сега лесно се досетиха какво иска от тях Регуелд) побързаха да се възползват от него и да минат от другата страна, пробивайки дупка в редиците им. Голяма част от варварите, както и неколцината оцелели войни от Несме дойдоха след тях, последни бяха Сребърните рицари и останалите варвари заедно с Берктгар, който почти сам удържаше посъвзелите се чудовища.