Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Петимата работеха в унисон, като гледаха да се организират така, че първият удар да дойде от Кати-Бри и нейния лък. След това в боя се хвърляше Гуенивар, следвана почти по петите от невероятно бързия Дризт. С яростен рев на уста и страховита секира в ръце, Бруенор също не закъсняваше. Дори Риджис намираше начин да се включи в битката, като най-често се прокрадваше изотзад и стоварваше малкия си боздуган върху гърбовете на Мрачните и по главите на дребните коболди, всеки път, когато някой от приятелите му се окажеше хванат натясно.

Този път обаче полуръстът реши, че ще бъде по-добре изобщо да не се намесва. Намираха се в дълъг, просторен коридор, когато Гуенивар се закова на място преди поредния завой и се долепи до земята, присвила уши назад. Дризт потъна в сенките на близката ниша, същото стори и Риджис, докато Бруенор застана пред дъщеря си, давайки й възможност да използва роговете на шлема му, за да се прицели по-добре.

Миг по-късно врагът се показа иззад ъгъла — петима елфи й петима минотаври, поели към вътрешността на Митрил Хол.

Кати-Бри мъдро предпочете да се заеме с елфите. Изригна сребърно сияние и първият от тях рухна мъртъв.

Гуенивар смаза следващия под тристакилограмовото си тяло, разкъса го за миг и толкова бързо се претърколи встрани, че другарят му не успя да отскочи навреме и го последва в смъртта.

Нова ивица сребриста светлина сложи край и на четвъртия елф.

Ала минотаврите се приближаваха застрашително бързо и младата жена разбра, че няма да успее да нанесе трети удар. Докато тя окачаше Таулмарил на рамо и вадеше Казид’еа от ножницата, Бруенор вече се бе нахвърлил върху най-близкото чудовище с яростен рев на уста.

Минотавърът сведе бичата си глава; джуджето стисна дръжката на секирата с две ръце и замахна.

Чудовището вече бе съвсем близо и със звук като от прекършване на вековно дърво, брадвата намери целта си.

Бруенор дори не разбра какво го бе ударило, просто изведнъж усети, че отхвръква назад, прекатурен от тристакилограмовия звяр.

Дризт изскочи от прикритието си и единият му ятаган потъна дълбоко в бедрото на първия минотавър. После, бърз като светкавица, той отскочи встрани и падна на коляно. Сиянието се стрелна напред и нарани крака на следващото чудовище.

С болезнен рев то политна напред, протягайки ръце, за да улови нападателя си, ала скиталецът вече се бе изправил и бе отскочил надалече. Звярът се сгромоляса на земята с глух тътен.

Без да го погледне повече, Дризт се притече на помощ на Кати-Бри и Бруенор, които отчаяно се бранеха от останалите две чудовища и светкавично, посече краката на едно от тях. Смъртно ранено, то рухна на пода.

Другият минотавър обаче достигна Кати-Бри и вдигна тежката си тояга, направена от вкоравеното пънче на гигантска гъба. Младата жена се наведе, вдигнала Казид’еа над главата си.

Верният меч проряза гигантската тояга и докато чудовището недоумяващо се взираше в чукана, останал в ръцете му, Казид’еа подскочи за нов удар.

Минотавърът вдигна очи към противничката си и я изгледа любопитно. Кати-Бри не можеше да повярва, че е пропуснала.

Риджис наблюдаваше битката от прикритието на нишата — прекрасно разбираше, че този път никой от противниците не му е по силите. Въпреки това той неотлъчно следеше приятелите си, готов да се намеси, ако види, че някой има нужда от него. Най-дълго погледът му се спираше върху Дризт, чиято бързина го слисваше и озадачаваше. Наистина, скиталецът открай време бе невероятно пъргав, ала сега краката му се движеха толкова светкавично, че Риджис едвам смогваше да ги различава. Полуръстът неведнъж опитваше да предугади пътя му и всеки път се улавяше да гледа в съвсем друга посока — Дризт просто свиваше встрани или отскачаше по-бързо, отколкото Риджис вярваше, че, е възможно.

Най-сетне той поклати глава и реши да остави въпросите за друг, по-удобен момент — сега имаше много по-важни неща, за които да мисли и да се тревожи. Огледа се наоколо и видя последният оцелял елф да се отдръпва колкото се може по-надалече от пътя на Гуенивар.

Последният елф изобщо не искаше да си има вземане-даване с опасната пантера, а това, че жената със смъртоносния лък се е вкопчила в ръкопашен бой далече от него, можеше само да го радва. Двама от другарите му лежаха мъртви, сразени от безпогрешните сребропери стрели; единствената жена в отряда им агонизираше на пода — от красивото й лице сега бе останала само безформена, кървавочервена каша; онези от петимата минотаври, които не бяха убити, бяха уловени в битка на живот и смърт. Четвъртият елф бе побягнал обратно зад завоя, ала страховитата пантера бързо го настигаше — само миг и с него също щеше да бъде свършено.