Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Високо над бойното поле, лейди Алустриел трябваше да впрегне цялата си воля, за да се удържи на място. Както можеше да се очаква, защитниците покосяваха коболди и гоблини, като да бяха изсъхнала есенна трева.

Смъртта, която мъжете сееха сред враговете си, можеше да приеме още по-страховити размери, ако Сребърната лейди бе освободила своята магия, ала моментът още не беше настъпил. Мрачните изчакваха, а тя бе достатъчно мъдра, за да разбира, че най-вероятно ще има един-единствен шанс.

Подчинявайки се на тихата й заповед, жребците, теглещи летящата колесница, се снишиха й тя кимна мрачно — битката протичаше точно както предполагаше. Разгромът, претърпян от вражеските войски по високите южни склонове, бе пълен, ала черните маси продължаваха да прииждат по бойните полета на запад.

Маси, в които броят на елфите бе много по-голям, отколкото в „плявата“, която бяха пуснали напред, за да поеме първия удар на противника.

Лейди Алустриел полетя на изток и донякъде се успокои, когато видя, че вражеската армия не е чак толкова голяма, колкото се боеше, нито бе стигнала прекалено далече от позициите на защитниците.

За съжаление облекчението й не трая дълго — шумът от битка, водеща се от другата страна на планината, бързо й разкри истината. Неприятелят бе открил източния вход на Митрил Хол, бе проникнал вътре и сега там се водеше сражение!

Ярки мълнии и огнени взривове прорязваха сенките, легнали около портата и Алустриел лесно се досети, че този път изобщо не става дума за отряд от дребни коболди или безмозъчни гоблини. В Сребърните зали бяха нахлули елфи на мрака, много, много елфи на мрака.

Искаше й се да отиде там, да се хвърли в боя с магическа ярост, помитаща всичко по пътя си, ала знаеше, че не бива да го прави. Можеше единствено да се уповава на Бруенор и неговите джуджета. Тунелите несъмнено бяха подготвени, а нападението — очаквано.

С намерението да заобиколи планината и да се върне през Стражев дол, където чакаха още стотина Сребърни рицари, лейди Алустриел пое на север.

Онова, което видя там обаче, никак не й хареса.

Северният склон на Четвъртия връх представляваше коварна пустош, където дълбоки проломи, през които никой не можеше да премине, се редуваха с практически непревзимаеми ридове.

Непревзимаеми за всички, освен за лепливоногите подземни гущери.

Берг’иньон Баенре и елитните му бойци, четиристотинте прословути ездачи от Гущеровия отряд, се катереха по северното било и бързо напредваха на запад, към Стражев дол.

Рицарите, които чакаха там, имаха за цел да подкрепят защитниците, отговарящи за нашествието по южния склон. Когато се впуснеха в бой (ако изобщо се стигнеше дотам), те трябваше, да се справят с последните редици на врага и така да дадат възможност на Беснел, Дългите ездачи и мъжете от Несме и Заселническа твърдина да се спуснат в Стражев дол, до който водеше една-единствена тясна пътека.

Само че гущеровите ездачи щяха да ги изпреварят, с ужас разбра Алустриел. Численото им превъзходство бе несъмнено… освен това бяха елфи, безжалостни и смъртно опасни елфи на мрака.

Защитниците изоставиха най-източната позиция. Варварите (или поне това, което бе останало от тях) се втурнаха на запад, за да се обединят с Берктгар.

Беснел ги изчака да минат зад редиците на неговите конници, после и той се обърна на запад и препусна заедно с войните си, изтласквайки по този начин Берктгар (чийто отряд бе побрал почти всички оцелели мъже от Заселническа твърдина).

В гърдите на елфа постепенно се разгаряше надежда, че прибързаната постъпка на варварския вожд може би все пак няма да има чак толкова пагубен резултат за плана му и че отстъплението ще се получи почти така, както бе възнамерявал преди сражението. Застанал на едно високо плато, той огледа местността наоколо и кимна мрачно, когато видя, че черната вълна вече бе отминала първите три отбранителни позиции.

Внезапно очите му се разшириха от ужас и той неволно ахна, осъзнал изведнъж къде точно се намират челните редици на противника. Конниците на Несме не бяха успели да се справят! Те трябваше да се спуснат възможно най-бързо по хребета на планината и да удържат вражеската войска от онази страна, ала ето че по някаква незнайна причина се бяха поколебали и сега неприятелят бе успял да премине покрай четвъртата — последна! — отбранителна позиция.

Докато Беснел с отчаяние наблюдаваше случващото се, войните от Несме най-сетне полетяха надолу по склона. Страховит бе галопът на четиридесетината конници и само за миг тройно повече коболди срещнаха смъртта си под копитата на техните жребци.