Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Бидърду никога не бе виждал подобно нещо. Около него буквално валяха коболди и части от телата им — отрядът на изкормвачите отново бе в стихията си. В ниската, но просторна пещера, в която бяха попаднали малко по-рано, се бе разположил многоброен вражески отряд и магьосникът тъкмо се канеше да предложи единственото разумно според него решение, а именно — отстъпление (разбира се, смяташе да го нарече „тактическа обходна маневра“, тъй като думата „отстъпление“ просто не присъстваше в речника на Пуент), когато бесовойнът се хвърли напред.

Горкият Бидърду се оказа повлечен от възторжения щурм на свирепите джуджета, които не чакаха втора покана, за да последват предводителя си в на пръв поглед самоубийствената атака. Само след миг; в пещерата настана такава сеч, каквато магьосникът, прекарал целия си живот на сигурно място зад стените на Бръшляновото имение (при това не малко години — в кучешко тяло), не помнеше да е виждал някога.

С нанизан на шлема мъртъв коболд, Пуент профуча покрай Бидърду и като разпери широко ръце, скочи насред група от дребните създания, повличайки колкото можа в смъртоносна прегръдка. После започна да се тресе толкова отривисто, че за миг магьосникът се уплаши да не би някаква смъртоносна отрова да е проникнала в кръвта му.

Бързо разбра обаче, че това не е лудост, а отработена и добре контролирана симулация на бяс. При всяка яростна конвулсия многобройните шипове по доспехите му смъкваха големи парчета кожа от телата на злощастните коболди и потъваха дълбоко в плътта им. Когато желязната хватка най-сетне се охлаби, трите същества рухнаха мъртви, а Пуент рязко сви вляво, при което металната му ръкавица (също опасана от остри шипове), остави кървава резка върху челото на поредната му жертва.

Не, атаката съвсем не бе самоубийствена, увери се Бидърду, тъкмо напротив — Изкормвачите лесно щяха да се справят с далече по-многобройния неприятел и то благодарение единствено на сляпата си, необуздана ярост. Явно коболдите също го бяха разбрали, защото бързо се научиха да избягват джуджетата. Вместо това, като внимаваха да заобикалят Пуент отдалече, шестима от тях се нахвърлиха върху него — едничкия враг, когото вярваха, че могат да надвият.

Бидърду трескаво затършува из овъглените останки от книгата с магии и не след дълго успя да открие една страница, където мастилото не бе напълно размазано. Без да изпуска скъпоценния пергамент, той вдигна ръка и занарежда думите на заклинанието.

Взрив от магическа енергия изскочи от върховете на пръстите му, зелени мълнии полетяха напред, всяка от които безпогрешно откриваше мишената си.

Петима от нападателите се строполиха на земята, ала шестият се нахвърли върху Бидърду с пронизителен вик и гол меч, насочен към корема му.

Обгорените листа изпопадаха от ръката на ужасения магьосник и той изпищя, убеден, че е настъпил сетният му час. Воден изцяло от инстинкта си, той се втурна напред и повали дребния си противник, притискайки тялото му към земята. Прониза го пареща болка, когато оръжието на коболда докосна ребрата му, ала ударът бе твърде слаб и острието не успя да потъне надълбоко.

Бидърду, непривикнал на битки и кръвопролития, отново изпищя. Болката… о, болката!

Писъците му скоро преминаха в грозен вой. Той сведе поглед надолу, към гърчещото се под него тяло и очите му се спряха върху голия, незащитен врат на неприятеля му…

Топла кръв се стече по устните му, ала Бидърду не изпита отвращение.

Ръмжейки, той затвори очи и още по-здраво стисна зъби. Противникът му бавно притихна.

Мина доста време преди горкият магьосник да забележи, че битката е свършила и в пещерата цари тишина. Полека отвори очи и видя Пуент да се взира в него и да клати глава.

Едва тогава Бидърду осъзна, че е убил коболда, че току-що е прегризал гърлото му със собствените си зъби.

— Интересна техника — одобрително отбеляза бесовойнът и като даде знак на останалите да го последват, се насочи към изхода.

Докато Отрядът на изкормвачите, шумен и свиреп, вилнееше из тунелите, един друг отряд, също така малоброен, но със съвсем различна тактика, се прокрадваше тайно и незабележимо. Дризт и Гуенивар, следвани от Кати-Бри, Бруенор и Риджис, безшумно бродеха из коридорите, невидими, ала смъртоносни. Пантерата първа усети приближаващия враг и неспокойно присви уши. Скиталецът побърза да предупреди останалите.