Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Какво чакаме още? — недоволстваше Берктгар.

Откъм изток, там, накъдето сочеше Беснел, докато се опитваше да удържи нападението на неукротимия вожд, долетя вик — тялото на един от варварите бе обхванато от сини пламъци. Макар да не го изгаряха, те все пак не бяха безвредни, тъй като очертаваха тялото му на фона на сгъстяващия се мрак и го правеха крайно уязвим за оръжията на елфите. Миг по-късно се разнесе изщракване на десетки арбалети и злощастният мъж се строполи на земята с предсмъртен вик.

Това бе повече, отколкото Берктгар можеше да понесе и той с все сили запрати магическите снаряди към редиците на врага. Войните от отряда му го последваха и само за няколко секунди всичко около тях засия с вълшебна светлина. Втората позиция на защитниците вече не беше тайна. С яростни викове варварите се хвърлиха в атака, за ужас на Беснел, който държеше конниците да тръгнат първи, но не преди основната част от вражеската армия да бе преминала.

— Нямаме друг избор — прошепна един от рицарите наблизо и елфът кимна мълчаливо, спрял проницателен поглед върху сцената, разиграваща се пред очите му.

Берктгар и стотината му войни вече се бяха вкопчили в битка, без никаква надежда да се обединят с отряда, бранещ по-високите източни позиции. Въпреки че му беше ядосан, задето бе прибързал с нападението, елфът не можеше да не се възхити на начина, по който варварският вожд се биеше, помитайки всичко, изпречило се на пътя му. Банкенфуере изсвистя и само с един-единствен удар посече трима коболди, запращайки части от телата им на всички страни.

— Светлината няма да се задържи дълго — отбеляза същият рицар, който се бе обадил преди малко.

— Между двата отряда — рече в отговор Беснел достатъчно високо, за да го чуят всички, които се намираха около него. — Ще се спуснем странично и ще се вклиним между воюващите страни, за да дадем възможност на мъжете на изток да се оттеглят.

Никой не се възпротиви, никой не възнегодува, при все че планът, който елфът им предлагаше, бе повече от опасен. Първоначалното му намерение бе Сребърните рицари да нападнат челно, както от тази, така и от източната позиция; мъжете на Берктгар пък трябваше да дойдат след тях. Така, с обединени сили, защитниците щяха да се спуснат на запад биейки се като едно цяло. Ала ето че в желанието си по-скоро да пролее кръвта на омразния враг, варварският вожд бе провалил добре обмисления план на Беснел. И, макар че много скоро можеше да им се наложи да платят прескъпо за невъздържаността на Берктгар, никой не го упрекна, нито се оплака.

— Не използвайте снарядите си, докато Мрачните не удавят и малкото останала светлина — нареди Беснел, после дръпна юздите на коня си, принуждавайки го да се изправи на задни крака, и се провикна: — За Града на сребърната луна!

— И за спасението на всички добри раси! — отвърнаха войните му.

С гръмовен тътен се хвърлиха те в бой, с грохот, който разтърси основите на планината и отекна дълбоко в джуджешките тунели в сърцето й. Под звуците на боен рог те полетяха напред — стотина конници с дълги пики в ръце, а когато копията се изкривиха в жестоката сеч, от ножниците им изскочиха блестящи мечове и продължиха да повалят враг след враг.

Още по-страшни бяха могъщите им жребци, които тъпчеха коболдите под тежките си копита; пред тях и гоблини, и коболди, и елфи се разбягваха ужасени — досега никоя от тези скверни рожби на Подземния мрак не бе виждала подобно неудържимо нападение.

Само за няколко минути противниковият щурм към върха бе спрян, без почти никакви жертви от страна на защитниците. Мрачните отчаяно се мъчеха да надвият светлината, пръскана от вълшебните снаряди, ала колкото по-гъста тъма създаваха те, толкова повече снаряди изсипваха над бойното поле неприятелите им.

Настъплението по долните пътеки обаче продължаваше; от запад долитаха гръмовни звуци на бойни рогове и викове в прослава на Темпос и Дългата седловина; с громолене на препускащи жребци Дългите ездачи последваха Сребърните рицари в атака.

Именно при нападението от третата позиция бе нанесен и първият по-сериозен магически удар — страховита светкавица, призована от Регуелд, която раздра мрака, всявайки повече ужас, отколкото гибел сред вражеските редици.

За изненада на защитниците отговор нямаше, с изключение на съвсем не толкова мащабните кълба мрак и вълшебни огньове, с които Мрачните обгръщаха телата на противниците си.

Останалата част от варварския отряд, придържайки се към първоначалния план, се вклини между Дългите ездачи и местността точно под втората позиция, обединявайки се не със Сребърните рицари (както Беснел възнамеряваше в началото), а с Берктгар и мъжете му.