Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Дризт не бе посрещнат особено добре, дори след като бе официално представен на градските стражи, а един от тях призна, че си го спомня от детските си години. За разлика от него Кати-Бри получи топъл прием, не на последно място заради наскорошното завръщане на Бруенор — всички с нетърпение очакваха от джуджешките мини отново да потекат реки от скъпоценни — метали.

Тъй като задълженията му към кервана се изчерпваха дотук, Дризт смяташе да не влиза в града, а вместо това да се насочи на север, към долината на джуджетата. Преди обаче да успеят да се оправят и сбогуват с търговците, двамата приятели получиха съобщение, че Касиус, представителят на Брин Шандер, моли за среща с Кати-Бри.

Въпреки че бе мръсна от дългия път и искаше единствено да потъне в най-близкото легло, младата жена нямаше как да откаже, но настоя скиталецът да я придружи.

— Добре мина — отбеляза Кати-Бри по-късно същия ден, когато двамата с Дризт излязоха от къщата на Касиус.

Срещата наистина бе минала добре, помисли си елфът, дори по-добре, отколкото той очакваше. Оказа се, че Касиус си го спомня прекрасно и (за негова изненада) го посрещна с добре дошъл искрено и с усмивка на уста. Ето защо сега Дризт ходеше из улиците на града свободно и макар да усещаше доста любопитни погледи върху себе си, не срещна открита враждебност. Мнозина, особено децата, го сочеха и си шепнеха острият му слух неведнъж долови думите „войн“ и „скиталец“, неизменно произнасяни с уважение.

Хубаво бе да се завърне у дома, толкова хубаво, че Дризт почти забрави нелеката задача, довела го тук. Поне за известно време не трябваше да мисли за Ерту и кристалния отломък.

Преди да си тръгнат от Брин Шандер, чуха бързи стъпки зад гърба си и чуха някой да ги вика с пълен глас.

— Риджис! — възкликна Кати-Бри, когато се обърна и видя полуръста да се носи към тях, колкото го държат краката, а къдравата му, кестенява коса и закръгленият му корем подскачаха нагоре-надолу.

— И таз добра! — скара им се той, когато се изравни с тях. — Наистина щяхте да си тръгнете, без да ми се обадите!

Още преди да успее да довърши, останалата без думи Кати-Бри го сграбчи в гореща прегръдка.

— Нима не съм заслужил поне една „добра среща“! — размаха пръст той, когато младата жена най-сетне го пусна на земята.

— Мислехме, че си с Бруенор — обясни Дризт и Риджис нито за миг не се усъмни, уверен, че приятелите му щяха да отидат първо при него, ако знаеха, че е в града.

— Поделям времето си между Брин Шандер и мините — отвърна той. — Нали все някой трябва да посредничи между търговците и онзи грубиянин, баща ти!

Кати-Бри се разсмя и отново го прегърна.

— Току-що обядвахме с Касиус — рече Дризт. — Тук като че ли всичко си е постарому.

— С изключение на хората. Нали знаеш как е по тези земи — малцина се задържат дълго… или пък оцеляват дълго.

— Но Касиус все още управлява Брин Шандер — отбеляза Дризт.

— А Йенсин Брент — Каер Диневал — щастливо обяви Риджис.

Това наистина бе добра новина — Йенсин Брент бе сред героите от битката срещу Акар Кесел и Креншинибон, а освен това бе и един от най-разбраните политици, които приятелите бяха срещали някога.

— А сега и лошите новини — продължи полуръстът. — Кемп също си е в Таргос.

— Упоритото му оркско псе! — тихо изруга Кати-Бри.

— Станал е дори по-упорит — призна Риджис. — Берктгар също е тук.

Дризт и Кати-Бри кимнаха — и те бяха дочули нещо такова.

— Сега е заедно с Ревик и Племето на лоса — допълни приятелят им. — Това е почти всичко, което знаем за тях.

Тонът му обаче недвусмислено говореше, че има и още нещо.

— Наскоро Бруенор беше при Ревик — обясни той. — Не може да се каже, че срещата мина много добре.

Скиталецът познаваше стария вожд, познаваше и Берктгар и не му бе никак трудно да се досети къде в действителност се корени проблемът, за който намекваше полуръстът.

— Берктгар така и не прости на Бруенор — призна Риджис.

— Не ми казвай, че пак става дума за чука! — не можа да повярва на ушите си Кати-Бри.

Полуръстът не навлезе в повече подробности, но за Дризт и това бе достатъчно — много скоро сериозно щеше да си поговори с варварина. Берктгар беше горд и доблестен войн, ала също така бе и неимоверно упорит. По всичко личеше, че Ревик, към когото елфът хранеше най-топли чувства, има нужда от помощ.

Това обаче можеше да почака. Тримата приятели прекараха нощта в къщата на Риджис в Брин Шандер и рано-рано на другата сутрин потеглиха на север.