Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Снежният човек можеше да надбяга почти всеки враг — бил той елф, или човек.

Почти всеки… ала не и Дризт — със своите магически предпазители той го застигна с лекота. Ударите се посипаха като дъжд върху злощастното чудовище и скоро кафеникавата му козина почервеня от шурналата кръв. Скиталецът добре знаеше, че снежните хора не са просто ловци, убиващи, за да живеят. Не, те бяха свирепи зверове, които сееха смърт не само за да се нахранят, но и за удоволствие.

Затова той не се отказа, избягвайки с лекота немощните опити на чудовището да го удари, като в същото време ятаганите му нито за миг не спираха мълниеносния си танц. Най-сетне злото същество спря и се приготви за една последна, отчаяна атака.

Ала Дризт бе по-бърз — Сиянието потъна дълбоко в корема на снежния човек, а леденият ятаган преряза гърлото му.

После, с обичайната си ловкост, скиталецът се дръпна встрани и избегна протегнатата ръка на олюляващото се чудовище. Само за миг той се озова зад — него и с все сила го удари в гърба. Не че имаше нужда — битката беше свършила и снежният човек рухна по лице в пръстта.

Беше въпрос само на време кой ще стигне пръв до чудовището, което Кати-Бри бе ранила в ръката — тя или единственият му оцелял другар.

Младата жена се оказа по-бърза и когато противникът й замахна към нея със здравата си ръка, тя я отсече с един-единствен удар на меча си.

Злото същество изпищя, потръпна конвулсивно и политна към земята, докато кръвта му бързо изтичаше.

Кати-Бри отскочи, за да не бъде затисната от тежкото туловище. Битката още не бе свършила и тя светкавично се завъртя, готова да посрещне последния от нападателите.

Разперило широко ръце, чудовището връхлетя отгоре й.

Казид’еа се заби в гърдите му, ала въпреки това железните длани се сключиха около раменете на младата жена и я събориха.

Докато падаше, Кати-Бри нямаше как да не си помисли какво ли ще стане с нея, когато двестакилограмовото чудовище се стовари отгоре й изведнъж товарът, който я притискаше, олекна, после изчезна напълно, отхвърлен надалече от Гуенивар.

Младата жена падна по гръб, но успя да се претърколи, убивайки част от силата на удара, после скочи на крака.

Всичко обаче бе свършило и когато яките челюсти на пантерата се сключиха около врата му, последният звяр вече беше мъртъв.

Кати-Бри премести поглед от Гуенивар към слисаните лица на останалите пазачи.

Седмина снежни хора, убити само за няколко минути.

По устните на младата жена заигра весела усмивка, Дризт също се засмя, когато се присъедини към нея и видя пазачите да се връщат към кервана, клатейки изумено глави.

Според Кадърли именно войнската слава на скиталеца им бе осигурила място в кервана, а след днешната случка тя със сигурност щеше да се разнесе надлъж и нашир сред лусканските търговци. И тогава името на Дризт До’Урден, този най-необичаен мрачен елф, щеше да се споменава с почит и възхищение.

Не след дълго керванът отново бе на път, начело с двамата приятели.

— Четири за мен — небрежно подхвърли Кати-Бри.

Дризт присви лавандуловите си очи и я изгледа развеселено. Отлично помнеше тази игра, та нали толкова пъти я бе играл и с Уолфгар, и с Бруенор, когато споделяха приключения и битки.

— Три и половина — поправи я той. — Гуенивар също бе взела участие в битката с последния снежен човек.

Кати-Бри набързо пресметна наум и реши, че спокойно може да отстъпи половината от победата на пантерата, макар да бе сигурна, че чудовището бе умряло още преди нейната намеса.

— Три и половина — съгласи се тя. — И само двама за теб.

Дризт се изкиска.

— А за котката — един и половина! — довърши младата жена и тържествуващо щракна с пръсти в лицето му.

Гуенивар, която тичаше край тях, изръмжа гърлено и двамата приятели, сигурни, че умното животно е разбрало всяка тяхна дума, избухнаха в смях.

До края на пътуването керванът не срещна повече неприятности и пристигна в Брин Шандер (главния от Десетте града, дали името си на тази част на Долината) по-рано, отколкото търговците бяха предвидили. Брин Шандер бе добре укрепено поселище, построено сред хълмовете и заобиколено от здрава стена. Намираше се близо до центъра на мисления триъгълник, образуван от трите езера — Маер Дуалдон, Диншиър и Езерото на алените води. Освен това, единствен той не разполагаше със собствена флота и въпреки че риболовът бе основният поминък в Десетте града, си оставаше най-процъфтяващото селище, дом на най-изкусните занаятчии и най-богатите търговци, както и политически център на местността.