Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— А преди това пак Уолфгар изпрати хората на бой за престола на твоя неблагодарен приятел — продължи варваринът.

В суровия поглед на скиталеца припламнаха ядовити искри. Ала и този път, макар да не бяха нищо повече от изопачена версия на истината, думите на Берктгар бяха верни, поне в неговите пристрастни очи, и Дризт нямаше как да го обори.

Междувременно, както и двамата забелязаха изведнъж, мъничката точка на западния хоризонт бе започнала да се увеличава — очевидно Киерстаад идваше при тях.

— Народът ми най-сетне си е у дома — заяви едрият мъж, преди Киерстаад да се присъедини към тях. — Отново почувствахме свежия дъх на тундрата и се завърнахме към отколешните си обичаи… Обичаи, според които всяко приятелство с мрачен елф е немислимо.

— Берктгар забравя много неща — отвърна Дризт.

— Берктгар помни много неща — отсече варваринът и си тръгна.

— Ще сториш добре, ако се позамислиш над доброто, което Уолфгар стори за твоя народ — извика скиталецът след него. — Заселническа твърдина може и да не бе най-подходящото място за племето, ала Долината на мразовития вятър е сурова и безпощадна земя, където няма нищо по-важно от верните съюзници.

Берктгар не каза нищо, нито забави крачка. Когато се изравни с Киерстаад, той не спря, а продължи напред. Младежът го проследи с поглед, досещайки се какво се бе разиграло в негово отсъствие. После отново се обърна към Дризт и щом го разпозна, изтича при него.

— Добра среща, сине на Ревик — поздрави го елфът. — Времето е било щедро към теб.

Младежът се поизпъчи при тези думи, развълнуван да чуе подобна похвала от устата на Дризт До’Урден. Когато скиталецът си тръгна от Митрил Хол, Киерстаад бе едва на дванадесет години и не си го спомняше особено добре. За сметка на това обаче бе слушал много за прословутия мрачен елф. Веднъж например Дризт дошъл в Хенгорот, Залата на медовината, издигната в Заселническа твърдина, скочил върху масата, край която били насядали варварите, и призовал към по-крепко съюзничество между тях и джуджетата. Според старите обичаи, за които говореше Берктгар, да се допусне елф на мрака в Хенгорот би било напълно немислимо, още по-нечувано би било да му се окаже каквото и да било уважение. Ала в онзи ден всички варвари слушали думите на Дризт в почтително мълчание, красноречив израз на уважението им към забележителните му войнски умения.

Киерстаад не бе забравил и историите, които бе слушал от баща си. След една особено жестока война срещу жителите на Десетте града, варварите понесли огромни загуби, до голяма степен заради намесата на Дризт До’Урден. След тежкото поражение редиците им оредели значително и с бързо наближаващата зима още мнозина изглеждали обречени на сигурна смърт, най-вече децата и старците — в племената просто не били останали достатъчно ловци, които да осигурят прехрана за всички.

Ала през цялата зима, докато следвали стадата на северните елени на запад, варварите откривали непокътнатите тела на наскоро убити сърни — повалени чисто и оставени за тях. Ревик и доста от по-възрастните мъже били убедени, че това е дело на Дризт До’Урден, мрачния елф, който се бе бил срещу тях, за да защити Десетте града. Ревик и до днес помнеше благородната постъпка на скиталеца, помнеха я и мнозина от по-старите варвари.

— Добра среща и на теб — отвърна Киерстаад. — Хубаво е, че отново си тук.

— Не всички мислят така — отбеляза Дризт.

Младежът махна с ръка и уклончиво сви рамене:

— Сигурен съм, че Бруенор не е на себе си от щастие, че отново те вижда.

— Мен и Кати-Бри — добави елфът. — Тя също се завърна в Долината.

Киерстаад само кимна, макар че явно искаше да каже нещо по-дълбоко и значимо от баналните забележки, които си разменяха сега. През цялото време обаче поглеждаше през рамо, към отдалечаващия се Берктгар. Раздвоението му бе очевидно.

Най-сетне въздъхна дълбоко и погледна елфа право в очите, разрешил вътрешната си битка:

— Мнозина помнят истината за Дризт До’Урден — простичко рече той.

— И за Бруенор Бойния чук?

Младежът кимна:

— Берктгар си заслужи водачеството, ала не всички са съгласни с всяка негова дума.

— Да се надяваме тогава, че и Берктгар скоро ще си спомни истината — отвърна елфът.

Киерстаад отново погледна през рамо и видя, че едрият мъж се е спрял и го наблюдава. Явно бе какво се очаква от него и като кимна на Дризт, той се затича към вожда си, без да каже нито дума повече.

Скиталецът дълго време остана на местото си, загледан след тях, мислейки си за начина, по който младежът се бе подчинил на Берктгар, въпреки че не бе съгласен с него за толкова много неща. Но какво трябваше да стори той? Беше имал намерение да се върне в лагера на варварите, за да поговори с Ревик, ала сега това му се струваше ненужно и дори опасно.