Р. Салваторе - Пътеки към утрото

— Не се страхувам от нищо!

— Тогава накарай балора да ти даде отговорите, които търсиш! — извика демонът и Доусмен отново направи крачка назад. — Ерту, така се казва.

При тези думи магьосникът се овладя и го зяпна изумено. Звярът току-що му бе казал името на балора, открито и, без да поиска нищо в замяна. Името на един демон бе може би най-ценната информация, с която заклинател като него можеше да се сдобие, защото тя заздравяваше неимоверно връзките, държащи призованите чудовища в подчинение.

— Наистина ли искаш да победиш? — подразни го Бизматек, кискайки се злобно при всяка дума. — Тогава потърси Ерту — той има всички отговори, които ти трябват!

Доусмен се поколеба само за миг, после вдигна глава. Все още усещаше притеснение при мисълта да повика истински балор, ала стръвта — съвсем реална възможност за първи път в живота си да спечели традиционната надпревара на гилдията — бе прекалено апетитна, за да я пренебрегне с лека ръка.

— Върви си! — нареди той. — Повече няма да си губя времето и силите с такива като теб!

Думите му истински се понравиха на Бизматек. Разбира се, магьосникът имаше предвид, че не иска да се занимава с него в момента, а не по принцип. Ала ако слуховете за Ерту, които вечните мъгли на Бездната упорито навяваха, се окажеха верни, то на Доусмен му предстоеше крайно неприятна изненада. Много скоро нямаше да може да призовава, когото и да било.

Когато се върна в Бездната, а междупространственият портал се захлопна зад гърба му, Бизматек се втурна право към гъбената горичка, където живееше Ерту. В началото балорът го сметна за нашественик и тъкмо се канеше да го убие, когато осъзна какво му говори демонът и като го пусна, се облегна в пънчето на една от гигантските гъби, ухилен до уши.

— Дал си името ми на онзи глупак? — попита той.

Бизматек се поколеба за миг, но тъй като в гласа на Ерту нямаше гняв, а само едва сдържано нетърпение, реши да рискува:

— Ами бях чул, че… — предпазливо започна той, но гръмкият смях на балора заглуши думите му.

— Чудесно! — рече Ерту и по-нисшият демон си отдъхна с облекчение.

— Ала Доусмен не е някой нескопосан чирак — уточни той. — Кръгът му е съвършен.

Ерту само се изсмя, сякаш това нямаше никакво значение. Бизматек се накани да повтори предупреждението си, предполагайки, че балорът се надява да открие някоя грешка, която той самият е пропуснал. Преди да успее да каже каквото и да било обаче, могъщият демон му показа малко черно ковчеже.

— Никой кръг не е достатъчно съвършен — загадъчно заяви той. — Сега обаче имам друга задача за теб — искам добре да пазиш безценния ми пленник.

И като се изправи, той направи няколко крачки, преди да осъзнае, че Бизматек още се колебае.

— Ще бъдеш възнаграден пребогато! — обеща Ерту. — Дълги дни в Материалната равнина, където ще можеш да поглъщаш душите на смъртните на воля!

Никой танари не можеше да устои на подобно изкушение.

Повикът на Доусмен дойде малко по-късно и макар да бе доста слабичък (все пак магьосникът бе изхабил немалко сили с Бизматек), балорът грабна скъпоценното си ковчеже и побърза да се отзове. Не след дълго вече се намираше в стаята на Доусмен, насред един наистина съвършено изработен кръг.

— Бързо! — извика Ерту и гръмовният му, дрезгав глас отекна между каменните стени. — Затвори портала, докато баатезите не са дошли! О, безумецо! Първо ме раздели от слугите ми, а сега искаш псетата на съдбата да ме последват тук! Какво ще сториш, жалки човече, когато демоните на преизподнята нахлуят в стаята ти?

Доусмен (както всеки що-годе опитен магьосник би сторил на негово място) вече се бе заловил за работа. Баатези! И то повече от един! Никой кръг, никой магьосник не би могъл да удържи един балор и няколко демони на преизподнята. Затова сега той трескаво редеше заклинания, размахваше ръце и хвърляше съставка след съставка във въздуха.

Докато траеше всичко това, Ерту продължаваше да се преструва на уплашен и разгневен, като непрекъснато местеше уж тревожен поглед между магьосника и портала, през който бе дошъл. Тази врата трябваше да бъде затворена на всяка цена, защото в противен случай при спирането на всички магии, което щеше да последва след малко, той най-вероятно щеше да бъде запратен обратно в Бездната.

Най-сетне Доусмен свърши и се изправи, бършейки чело с облекчение… или поне с толкова облекчение, колкото можеше да изпитва някой магьосник пред полумаймунското, полукучешко лице на един балор!