Р. Салваторе - Духът на демона

Браумин Херде не трябваше даже да знае подробности за това, тъй като все още не бе отец, но Йойона му бе разказал историята за най-скорошното пътуване, за това как братята Авелин, Тагрейн, Пелимар и Куинтал бяха изминали пътя до острова на борда на специално нает кораб на име „Бягащия с вятъра“. Последвалото унищожение на кораба от монасите, извършено, след като той бе изпълнил мисията си и отплаваше от Сейнт Мер-Абел, бе причината брат Авелин да се изправи срещу Абеликанската църква. Така бе казал отец Йойона. Мислейки за това сега, младият монах се опита да си представи гледката на балистите и катапултите и на цялата магия на вълшебните камъни, стоварени върху един-единствен кораб. Браумин бе наблюдавал гнева на Сейнт Мер-Абел, излял се срещу нашествието на паурите, и потръпна като си представи тази сила, насочена срещу един кораб и нищо неподозиращия му екипаж.

Каква съдбовна нощ е било, помисли си Херде. Ако Авелин не бе научил за това унищожение, дали щеше да остане верен и отдаден служител на върховния абат Маркварт? И ако, както се подозираше, Авелин бе изиграл важна роля в може би съдбовните събития на север, отвъд гористите земи и в Барбакан, какво ли зло щеше да държи света, ако той наистина си бе останал в абатството?

Браумин Херде прокара пръсти през къдравата си черна коса. Всяко нещо си има причина, казваше майка му. Нищо не се случва просто така.

В случая с брат Авелин тези думи звучаха особено истинно.

Той се отдръпна от прозореца и продължи по пътя си. Ходеше тихо, но бързо по коридора. Повечето монаси вече бяха заспали — това се изискваше от по-младите монаси и се препоръчваше на по-старите, макар, че девето- и десетокурсниците сами си определяха вечерния час, ако имаха важна работа, като например преписването на стари текстове, или, помисли си Браумин с усмивка, заговор срещу върховния абат.

Браумин също искаше да си легне, той трябваше да стане призори и малко след това да тръгне на път, дълъг и опасен.

Кимна доволно, когато видя как бледа светлина се процежда под вратата на стаята на Висченти Марлборо. Почука тихо на вратата — не желаеше да буди никой в съседните килии, нито искаше да привлича внимание с присъствието си.

Вратата се открехна и Браумин се промъкна вътре.

Брат Висченти Марлборо бе нисък и мършав човек с пронизващи тъмни очи и постоянно набола брада. Той бързо затвори вратата зад приятеля си.

Вече бе почнал да кърши ръце. Брат Висченти бе може би най-нервният човек, когото Браумин бе виждал. Винаги триеше ръце една в друга и постоянно навеждаше глава, сякаш се боеше, че някой ще го удари.

— Ще заминете и ще ви убият — каза Висченти бързо и остро, а пискливият му глас повече подхождаше на катерица или на невестулка, отколкото на човешко същество.

— Ще заминем, да — призна Браумин, — но само за около месец, най-много два.

— Ако абатът постигне своето, няма да се върнете — отбеляза Висченти, завъртя си, приведе се ниско и сложи пръст на устните си, сякаш само заради споменаването на върховния абат цял отряд войници щяха да нахлуят през вратата.

Браумин Херде дори не се опита да скрие смеха си.

— Ако абатът искаше да ни нападне открито, досега отдавна да го е сторил — обясни той. — Висшият клир не се страхува от нас.

— Страхуваха се от Авелин — посочи Висченти.

— Те мразят Авелин, защото им открадна камъните — поправи го Браумин. — Да не казвам, че уби отец Сихертън. Върховният абат презира Авелин, понеже с тази кражба той навреди и на неговата репутация. Ако абат Маркварт си отиде от този свят преди камъните да бъдат намерени, неговото управление ще се счита за провал. Това е, от което този човек се страхува, а не от революция, която Авелин може да подпали.

Брат Висченти, разбира се, бе чувал всичко това и преди. Вдигна безпомощно ръце и се дотътри до стола зад писалището си.

— Но аз не подценявам заплахата, надвиснала над мен и отец Йойона — рече му Браумин Херде, докато сядаше на ъгъла на леглото на Висченти, малък и непретенциозен нар. — Нито трябва да пренебрегваме отговорността, която пада на твоите плещи, приятелю.

Висченти го погледна, обзет от ужас.

— Ти имаш съюзници — напомни му Браумин Херде.

— Група от първо- и второкурсници — изсумтя Висченти, — деца.

— Които ще пораснат и ще станат десетокурсници — остро отговори Браумин. — Които ще станат непорочни по времето, в което ти, ако си достатъчно мъдър, ще си вече отец.

— Под крилото на върховния абат Маркварт — саркастично отвърна брат Висченти, — който добре знае, че съм приятел на теб и отец Йойона.