Р. Салваторе - Духът на демона

— Вярвам, че брат Авелин е бил в Барбакан — каза убедено Йойона. — Само той би могъл да се изправи срещу демона дактил. Но кой е оцелял, ако изобщо има такъв, тепърва трябва да разберем.

— Има доказателства, че дактила вече го няма — отговори Браумин Херде. — Армията на чудовищата изгуби посоката и сплотеността си.

Паури и гоблини вече не са съюзници и ние лично видяхме безредието в атаката им под нашите стени.

— Тогава дактилът може би е бил лошо ранен и ние трябва да отидем и да довършим започнатото — каза Йойона.

— Или може би демонът е унищожен и ще открием брат Авелин — мрачно каза Браумин Херде.

— Ако дактилът е мъртъв, тогава работата в Барбакан е завършена и е вероятно брат Авелин отдавна да е напуснал това прокълнато място.

— Да се надяваме — каза Браумин Херде. — Все още не сме готови да се изправим срещу върховния абат.

Последното изречение изненада Йойона и го накара да се замисли. С Херде никога не бяха обсъждали възможността да тръгнат срещу абата.

В своите разговори те засягаха своите вярвания за това как трябва да се държи Църквата и се бореха за тези вярвания в изказвания на съборите и чрез личен пример. Никога обаче не бяха обсъждали или инициирали какъвто и да било план да тръгнат „срещу“ абата или Църквата.

Браумин Херде видя изражението на Йойона и се сви, засрамен от изблика си.

Йойона подмина това, като отново се засмя немощно. Той помнеше младостта си, преди много години, когато бе луда глава като Херде, и смяташе, че може да промени света. Мъдростта или просто умората от годините го бе научила на друго. Не света искаше да промени Йойона, нито дори Църквата, а своето малко място под слънцето. Щеше да остави Маркварт да прави каквото си иска, щеше да остави Църквата да следва пътя, който другите й бяха начертали. Но той щеше да остане верен на сърцето си, да следва принципите на благочестие, достойнство и бедност, в които се бе заклел преди толкова десетилетия в Сейнт Мер-Абел. Щеше да разпространява словото на истината сред онези от по-младите монаси, които искаха да го чуят, като Браумин Херде и Висченти Марлборо, но в никой случай не желаеше в Абеликанската църква да има разкол.

Това бе най-големият му страх.

И така отец Йойона, добър човек и истински приятел на Авелин Десбрис, се надяваше въпросният да е мъртъв.

— Ще тръгнем утре заранта — каза Йойона. — Иди при брат Висченти и му припомни какво обсъждахме. Окуражи го да се учи добре и да се придържа към истината. Нека се закълне винаги да проявява милосърдие, към вярващи и невярващи, да се грижи за раните на тялото и на душата, както на ближни, тъй и на врагове. Нека винаги говори против несправедливости и жестокости, но да успокоява гнева си със състрадание. Доброто накрая ще възтържествува заради своята правда, а не заради силата на меча, макар че тази победа може би ще отнеме векове, преди да бъде постигната.

Браумин Херде се замисли над мъдростта на тия думи, поклони се и тръгна към коридора.

— И се подготви добре за пътя — добави Йойона, преди по-младият монах да отвори вратата. — Брат Франсис говори от името на върховния абат и не се съмнявай, че останалите двадесет и двама монаси ще са лоялни към него. Сдържай гнева си, братко, инак ще ни сполетят големи беди още преди да напуснем цивилизованите земи.

Браумин Херде отново се поклони почтително, след което кимна и увери наставника си, че ще се вслуша в думите му.

Йойона изобщо не се съмняваше в това, тъй като Херде, макар да бе пламенен и чувствителен човек, бе отлично дисциплиниран. Отецът знаеше, че той ще стори каквото е правилно.

Само че Йойона се опасяваше от това, което бе правилно, в случай че откриеха Авелин Десбрис жив и здрав.

— Знаеш какво подозирам и какво очаквам — остро каза абат Маркварт.

— Аз желая да приютя душата ви, Ваше Преосвещенство — отвърна брат Франсис, навеждайки очи надолу. — Моето тяло ще е на ваше разположение, когато пожелаете.

— Сякаш би могъл да ме спреш — нагло заяви старият абат. Но това бе празна хвалба. Маркварт знаеше, че обсебването, дори с новопридобитото му разбиране към камъните, си остава трудна работа, още повече, когато съсъдът е човек, обучен в магията.

— Но става дума за нещо повече — продължи той. — Разбираш ли същинската цел на това пътуване?

— Да разберем дали дактилът е унищожен — без колебание отговори младият монах. — Или да проверим дали изобщо е имало демон дактил.

— Разбира се, че е имало — сряза го нетърпеливо Маркварт. — Но не е в това въпросът. Отиваш в Барбакан, за да узнаеш съдбата на демона, това е вярно, но по-важното е да разбереш къде се намира Авелин Десбрис.