Р. Салваторе - Духът на демона

Брат Франсис погледна от учителя Йойона към върховния абат, а после и към останалите седмина отци, които с нетърпение го наблюдаваха. Как можеше да откаже такова предложение? Пълният му с гняв поглед отново падна върху учителя Йойона и през стиснати зъби младият монах изрече:

— Разбира се, това би било най-високата чест, за която някой брат би могъл да мечтае.

— Добре тогава — доволно каза Йойона, плесвайки с ръце. С един бърз ход той бе предотвратил вероятността Маркварт да ръководи лично кервана и бе поставил прекомерно амбициозния Франсис на мястото му. Не че искаше да защити Маркварт от някаква заплаха. Просто се страхуваше от злините, които той можеше да стори, ако е начело на отряда. Не малко слухове подсказваха, че Авелин е бил участник в разрушенията на север, и Йойона се боеше, че абатът може да скрие намерената там истина с измислици, които да паснат на омразата му към Авелин. Ако Маркварт контролираше кервана, пак той щеше да реши какво всъщност се е случило там.

— Опасявам се обаче, че така трудът ми е отишъл на вятъра — внезапно каза брат Франсис точно когато върховният абат бе отворил уста да каже нещо.

Всички се обърнаха към младия брат.

— Аз запланувах пътуването — обясни Франсис, явно импровизираше. — Опознах маршрута и определих количеството провизии, които трябва да останат след всяко спиране. Също така съм в добро физическо състояние и съм умел с камъните, все важни неща, ако искаме да пристигнем за трите седмици, споменавани в старите книги.

— Дванадесет дни — каза абат Маркварт, предизвиквайки изумени погледи от всички и невярващо ахване от брат Франсис. — Нашият срок е дванадесет дни — повтори върховният абат.

— Но… — опита се да отговори Франсис, но тонът на стареца не оставяше място за почти никакъв спор, а погледът му — за съвсем никакъв.

Младият монах предпочете да замълчи.

— И отец Йойона е прав, а предложението му е прието като разумно — продължи Маркварт. — Така аз няма да тръгна, но ще ръководя пътуването лично, сверявайки периодично какво става през очите на верния брат Франсис.

Йойона бе облекчен от това изявление, опасяваше се, че упоритият Маркварт ще продължи да спори. Не беше и особено изненадан, че предложението му Франсис да е съсъд на пътуването, е прието. Амбициозният брат бе от малцината, радващи се на доверието на стария абат, който след кражбата на Авелин ставаше все по-параноичен.

— След като аз няма да ръководя експедицията лично, поне не и телом — продължи Маркварт, — някой от отците трябва да ме замести. — Погледът му обиколи присъстващите, спирайки се за момент на нетърпеливия Де’Унеро, преди да се впери в Йойона.

Едрият стар отец гледаше абата с неверие. Маркварт не можеше да избере него, молеше се той. Той бе сред най-възрастните отци на Сейнт Мер-Абел и определено най-зле подготвеният за дълго и тежко пътуване.

Но Маркварт не отклони поглед.

— Отец Йойона, най-старшият отец на Сейнт Мер-Абел е логичният избор — каза той на висок глас. — С някой непорочен да му служи като втори по ранг, Франсис — трети по ранг и още двадесет и двама, които да се грижат за конете и фургоните.

Йойона се вгледа внимателно във върховния абат, докато Маркварт и другите отци обсъждаха кои от по-младите и силни братя ще са най-подходящи за пътуването. Йойона не даде никакъв съвет, стоеше тих и замислен, изпълнен с омраза към абата. Маркварт го бе избрал за наказание, заради приятелството му с Авелин, на когото бе ментор, и заради постоянните му възражения по почти всички въпроси — от ролята на абатството в обществото до философските разговори за истинската стойност на скъпоценните камъни и значението на тяхната вяра.

Неведнъж Маркварт се бе оплаквал публично от едрия отец и веднъж дори бе заплашил, че ще свика Събора на абатите, за да обсъдят „все по-еретичното мислене на Йойона“.

Йойона почти се надяваше на такава среща, тъй като бе убеден, че много от абатите в Абеликанската църква споделят вижданията му, пък и Маркварт блъфираше, тъй като вероятно се опасяваше от същото.

През последните няколко години той нарочно бе отслабил контактите на Сейнт Мер-Абел с другите абатства, тъй като последното, което искаше, бе дебат с останалите ръководители на Църквата по философски въпроси.

При все това отец Йойона се бе опасявал, че Маркварт ще намери начин да се отърве от него, и като че този момент бе настъпил. Хиляда и двеста мили за 12 дни, като през по-голямата част от пътя щяха да ги дебнат паури, гоблини и великани. А след това щяха да прекарат седмици, може би дори месеци в опити да разшифроват загадките, оставени в негостоприемната пустош на Барбакан. Щяха да бъдат измъчвани и от времето, което според старите книги бе така свирепо, че водата замръзваше дори в лятната нощ. И естествено, щяха да бъдат обкръжени от орди врагове, сред които може би и самият демон дактил. Защото в действителност не знаеха дали изчадието е унищожено.