Р. Салваторе - Духът на демона

И двамата заспаха дълбоко и не се събудиха повече през цялата нощ.

Джуравиел се върна край малкия бивак и когато Пони се събуди, видя, че всичките им принадлежности са старателно прибрани и качени на гърба на Симфония. Слънцето се бе показало, макар и все още да бе ниско в небето на изток.

— Трябваше вече да сме на път — прозя се Пони.

— Дадох ви една нощ здрав сън — отвърна Джуравиел, — защото в скоро време няма да има много такива.

Пони погледна към Елбраян, който все още не се бе събудил. Дългият и спокоен сън оттук нататък щеше да е рядкост, както другите удоволствия.

Но само за известно време, твърдо си каза тя.

Планинските върхове, обкръжаващи Барбакан, бяха на цели 1200 мили от каменните стени на Сейнт Мер-Абел, и то при птичи полет.

Пеш, по места, в които пътникът рядко намираше пътека, разстоянието ставаше близо 2000 мили — пътешествие, което на керван би отнело поне 12 седмици път — и то ако керванът не се натъкне на някоя незнайна беда и не прекара нито ден в почивка. В действителност всеки търговец, планиращ подобно пътуване, би заделил три месеца, за да го завърши, и би взел със себе си злато, което да му стигне да смени няколко пъти конете. А още по-вярно бе, че в тия опасни времена, когато гоблини и паури дебнеха дори из обикновено мирните региони на Хонс-де-Беер, никой търговец не би замислил такова пътешествие, дори ако с него тръгнеха войниците от прочутия Отряд на Сърцатите.

Монасите от Сейнт Мер-Абел обаче, не бяха нито търговци, нито войници и притежаваха вълшебства, които можеха да съкратят значителна част от пътя им и да ги скрият от очите на възможните неприятели.

А ако се случеше така, че монасите все пак бъдат открити от гоблини или паури, тези заклинания щяха да изправят чудовищата срещу мъчнопреодолим противник. А планът за такова пътуване от абатството бе изготвен отдавна, още преди векове. Монасите от Сейнт Мер-Абел бяха оригиналните картографи на Хонс-де-Беер и дори на Гористите земи, на северен Бехрен, южен Алпинадор и също така на голяма част от западните райони на Дивите земи. Данните от пътуванията, натрупани в онези отдавна отминали времена, се бяха превърнали в пътеводители за пътешествениците, описващи точно най-бързите маршрути, необходимите магически камъни и нужните продоволствия. Тези пътеводители на свой ред биваха регулярно обновявани и тъй най-голямата задача на брат Франсис след отблъскването на паурите бе да намери точните томове и да изчисли какво би трябвало на екип от двадесет и петима, броят на братята, които върховният абат Маркварт бе решил да изпрати.

И тъй едва на втория ден след нападението, след вечеря брат Франсис докладва на абата и отците, че списъците с необходимото са приготвени и пътят, по който трябва да минат, е определен. Всичко, което трябваше да се направи, бе да се съберат продоволствията — задача, която според брат Франсис щеше да отнеме не повече от два часа — и да се избере кой ще тръгне на път.

— Ще ръководя екипа лично — съобщи върховният абат, предизвиквайки ахкания от брат Франсис и всички отци, освен от Йойона, който през цялото време подозираше нещо подобно. Маркварт бе като обсебен и в това състояние решенията му често бяха изключително погрешни.

— Но, Ваше Преосвещенство — възрази един от отците, — това е безпрецедентно. Вие сте ръководителят на Сейнт Мер-Абел и на цялата Абеликанска църква. Да рискувате живота си в такова опасно пътуване…

— Би било по-приемливо да изпратим самия крал! — додаде друг отец.

Абат Маркварт надигна ръка, карайки мъжете да замлъкнат.

— Обмислил съм това — рече той. — Редно е аз да ида — най-голямата сила на доброто, изпратена срещу върховното зло.

— Но не и във вашето собствено тяло, разбира се — намеси се отец Йойона, който също бе обмислял внимателно ситуацията. — Бих ли могъл да предложа брат Франсис като подходящ съсъд за вашето водачество на експедицията?

Абат Маркварт впери очи в Йойона, очевидно изненадан от напълно разумното предложение. С телепатична връзка между две тела, осъществена с помощта на камъка на душата, физическото разстояние нямаше значение. Върховният абат щеше духом да ръководи пътуването и лично да следи за напредването му, без дори да напуска удобството на своите покои.

— За вас би било чест да сте в такава позиция, нали така, брат Франсис?

Очите на Франсис щяха да изгорят хитрия отец. Разбира се, че за него това не би било чест, нещо, което Йойона знаеше добре. Да отдадеш тялото си, бе ужасно нещо и никога не бе желано. Нещо повече — ако наистина Франсис бъдеше избран за обикновен съсъд за душата на Маркварт, собствената му роля в пътуването щеше да е изключително намалена. Как можеше той да ръководи каквото и да било, ако реално не присъстваше там, ако душата и волята му бяха захвърлени да чакат в нищото, докато Маркварт използва тялото му?