Р. Салваторе - Духът на демона

Амбициозният брат Франсис явно отчаяно искаше да предприеме това пътуване — със собствената си душа, — но за отец Йойона, който бе превалил шест десетилетия от живота си и определено не желаеше нито още слава, нито пък приключения, това наистина бе наказание и може би смъртна присъда.

Нямаше обаче да възрази. Двадесет и двамината бяха избрани бързо, на база на физическите и магическите им сили. Повечето бяха пето- или шестокурсници, мъже в разцвета на силите си, макар че имаше и двама непорочни, както и ученици в десетата и единадесетата си година.

— А кой ще е втори в началството? — обърна се абатът към Йойона.

Отецът се замисли. Очевидният избор от егоистична гледна точка бе братът Браумин Херде, близък приятел и довереник. Но Йойона трябваше да мисли и за бъдещето. Ако този керван срещнеше гибелта си, което бе доста вероятно, Маркварт щеше да остане без всякаква опозиция. Другите отци, с изключение може би на Енгрес, бяха твърде потънали в ламтежа си за власт и богатства, за да могат дори да спорят с върховния абат, а другите непорочни и дори деветокурсниците бяха прекалено амбициозни, подобно на брат Франсис.

Освен един, помисли си Йойона.

— Трябва ли да е непорочен? — запита той.

— Няма да се лиша от още един отец — бързо отговори Маркварт.

Тонът му бе пълен с изненада и нотка на ярост, което разкри на Йойона, че той наистина се е надявал и е очаквал старият отец да избере за свой придружител Браумин Херде.

— Мислех за някой от ранга на брат Франсис — обясни отец Йойона.

— Още един деветокурсник? — скептично попита Маркварт.

— Вече сме избрали двама непорочни сред останалите двадесет — обади се отец Енгрес. — Те няма да се зарадват, че един деветокурсник вече е обявен за трети по ранг.

— Но ще го приемат, тъй като този деветокурсник служи като съсъд на самия Върховен абат — бързо се намеси друг от отците, почтително скланяйки глава пред Маркварт.

Отец Йойона потисна порива да стане и да го зашлеви.

— Но да дадете на деветокурсник да е втори, това е… — продължи отец Енгрес, не за да спори, това не бе в природата му, а просто за да има дебат.

Маркварт погледна към стария монах, който го бе подкрепил в избора Франсис да е трети, и леко кимна. Йойона бе сигурен, че абатът дори не се усети, че прави този жест. Но пък това подготвяше стария отец за идващото решение.

— Кого възнамеряваш да избереш? — попита абат Маркварт.

Йойона сви рамене неопределено. Вече нямаше никакъв спор, що се отнася до пътуването, даде си сметка той, тъй като Маркварт беше решил, че не деветокурсник ще служи като втори по ранг. Върховният абат в момента дебнеше, разбра едрият монах, опитвайки се да разбере има ли още някой, който може да не е съгласен със ставащото в Сейнт Мер-Абел, някой конспиратор от групата на Йойона.

— Надявах се брат Браумин Херде да ме придружи — безцеремонно отбеляза Йойона. — Той е приятел и го считам за свое протеже.

Лицето на върховния абат се изкриви от объркване, а самоувереното му изражение изчезна.

— Е, тогава? — попита един от отците.

— Браумин Херде не ми е равен — прекъсна го брат Франсис. — Той е непорочен.

Йойона умело изрази пълно удивление.

— Така ли?

Няколко отци започнаха да си шушукат, чудейки се дали техният едър събрат не омеква не само в корема.

— Херде ли искаш? — извиси се гласът на Маркварт, надвиквайки глъчката.

Йойона се усмихна и кимна овчедушно.

— Той е десетокурсник — отвърна отецът, престорено объркан, — ах, как хвърчат годините…

Кимванията и подхилкванията около масата подсказаха на Йойона, че е успял да се измъкне от клопката. При все това, той въобще не бе доволен, че заедно с Браумин Херде са изпратени така надалеч от Сейнт Мер-Абел… и така близо до смъртоносна опасност.

Брат Браумин Херде беше красив човек с къса черна къдрава коса и ясно изразени черти, които включваха тъмни, пронизващи очи и лице, което винаги бе леко брадясало, колкото и да се бръснеше. Не беше висок, но широките му рамене и изправена фигура му придаваха вид на едър мъж. Беше започнал трийсетте години на своя живот, като бе прекарал над една трета от него в Сейнт Мер-Абел и много жени в околността горчиво съжаляваха, че голямата му любов е към Бога.

Той огледа коридора в горната част на абатството във всички посоки, след което се прибра в стаята си, тихо затваряйки вратата след себе си.

— Трябва да отида на това пътуване — каза той с дълбокия си и звучен глас, докато се обръщаше към отец Йойона. — С годините си на упорит труд съм си заслужил място в кервана до Барбакан.