Р. Салваторе - Духът на демона

Здесь есть возможность читать онлайн «Р. Салваторе - Духът на демона» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: ИнфоДар, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Духът на демона: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Духът на демона»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Елбраян и Пони — приятели от детинство, станали още по-близки с времето, се надяват тъмната вълна най-сетне да се отдръпне от изстрадалите земи на Корона. Ала ако злото отминава, защо армиите от червенокапци и гоблини навлизат дори по-навътре в цивилизованите земи?
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно… Завладяваща… Това е една от най-добрите книги в забележителната кариера на Р. А. Салваторе.
Publishers Weekly Най-амбициозната книга на Салваторе до момента.
Booklist

Духът на демона — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Духът на демона», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— А ти, човешко псе — обърна се Кос-косио към окования за дървото мъж, — вдигни смрадливата си брадва и съсечи госпожа Келсо!

Ужасеното изражение на човека бе достатъчно убедително, за да докара усмивка на квадратното лице на грозния паур.

Роджър знаеше, че поема риск с връщането си край града, но след като госпожа Келсо бе в безопасност по пътя към Томас и останалите, той просто не можа да издържи на изкушението. Беше се отпуснал, удобно облегнат на едно дърво, а двама глупави гоблини се щураха точно под него. Когато патрулът се отдалечи достатъчно и наоколо не се виждаха други, младежът приближи още до града, покачвайки се на същия дъб, до който бе освободил госпожа Келсо.

Сетне загледа, обзет от противоречиви чувства. Хората отново работеха и двамата мъже, преди приковани за госпожа Келсо, сега бяха свързани един за друг. Паурите се бяха върнали в града, като бяха оставили шепа гоблини да пазят хората и още дузина да претърсват гората.

Наистина чудесна ситуация, помисли си Роджър. Никога досега в младия си живот не се бе забавлявал толкова.

Глава 4

Пред райските двери

Елегантен и силен, Нощната птица се спусна от гърба на Симфония още докато конят препускаше, затича се и опъна тетивата на Ястребокрилия. Пони, която бе седяла зад него на седлото, пое юздите и овладя галопа на Симфония по разкаляната земя. После майсторски насочи коня наляво и зави около основата на една широка могила, докато Елбраян пое надясно.

Преди да обиколят цялата могила, Пони и Симфония забелязаха тримата гоблини, които преследваха. Двама бяха избягали напред и отчаяно се мъчеха да се скрият в близката горичка, а третият бе завил в обратна посока, към другата страна на възвишението.

— Идва! — извика Пони и се приведе ниско над Симфония, насочвайки го по-близо до могилата.

Симфония спря рязко, когато гоблинът се появи олюлявайки се иззад могилата, стиснал стрелата, забита в гърлото му. Втора стрела го удари в гърдите и той падна в калта.

— Скриха се сред дърветата — каза Пони на дотичалия пазител, — могат да направят засада там.

Пазителят забави ход и погледна към горичката, след което, очевидно съгласил се с нея, пристъпи към мъртвия гоблин и започна да събира стрелите му. Щом се изправи, огледа отново околността със странно изражение на красивото си лице.

— Можем да заобиколим гъсталака — предложи Пони — и да намерим най-доброто място, откъдето да ударим.

Нощната птица сякаш не я слушаше.

— Елбраян?

Пазителят обаче продължи да се оглежда, а на лицето му вече бе изписано удивление.

— Елбраян — повтори Пони, този път по-настоятелно.

— Познавам това място — разсеяно отвърна той, а погледът му трескаво се местеше насам-натам.

— Мочурливите земи? — невярващо попита тя, а лицето й се изкриви от погнуса, когато се огледа наоколо. — Как така?

— Минах оттук, когато се връщах към Дъндалис — обясни Елбраян — Когато напуснах елфите.

Той притича към една бреза с преплетени клони и се приведе ниско, сякаш очакваше да открие някогашния си бивак.

— Да — каза той развълнувано. — Точно тук спах в онази тиха нощ.

— Комарите бяха ужасни — добави той със смях.

— А гоблините? — попита Пони и кимна към далечните дървета.

— Наистина имаше гоблини, но по на изток, към края на Мочурливите земи.

— Имах предвид тези гоблини — твърдо каза Пони и посочи нататък.

Елбраян махна с ръка. Гоблините не го интересуваха в момента, не и при спомена за този отдавна изминат път, който се проясняваше все повече в главата му. Той бързо се придвижи настрани, мина покрай Пони и Симфония и погледна над един опърпан храст към черния силует на планинските върхове далеч на запад, със сребристи на фона на залязващото слънце очертания.

— Забрави за гоблините — каза внезапно Елбраян, хвана поводите на Симфония и го поведе нататък, по път, който щеше да ги отведе встрани от горичката, близо до пътя, водещ към далечните планини.

— Да ги забравя? — повтори Пони. — Преследвахме ги цели двадесет мили навътре в Мочурливите земи. Получих повече от хиляда ухапвания от комари, а миризмата на това място сигурно ще ме преследва цяла година. И ти искаш просто да ги забравя?

— Те не са важни — отвърна Елбраян, без да я погледне, — последните двама от тридесет. Съмнявам се, че ще посмеят скоро да припарят до Края на света.

— Не подценявай гоблинската злоба — отговори Пони.

— Забрави ги — повтори Елбраян.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Духът на демона»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Духът на демона» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Духът на демона»

Обсуждение, отзывы о книге «Духът на демона» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x