— А ти, човешко псе — обърна се Кос-косио към окования за дървото мъж, — вдигни смрадливата си брадва и съсечи госпожа Келсо!
Ужасеното изражение на човека бе достатъчно убедително, за да докара усмивка на квадратното лице на грозния паур.
Роджър знаеше, че поема риск с връщането си край града, но след като госпожа Келсо бе в безопасност по пътя към Томас и останалите, той просто не можа да издържи на изкушението. Беше се отпуснал, удобно облегнат на едно дърво, а двама глупави гоблини се щураха точно под него. Когато патрулът се отдалечи достатъчно и наоколо не се виждаха други, младежът приближи още до града, покачвайки се на същия дъб, до който бе освободил госпожа Келсо.
Сетне загледа, обзет от противоречиви чувства. Хората отново работеха и двамата мъже, преди приковани за госпожа Келсо, сега бяха свързани един за друг. Паурите се бяха върнали в града, като бяха оставили шепа гоблини да пазят хората и още дузина да претърсват гората.
Наистина чудесна ситуация, помисли си Роджър. Никога досега в младия си живот не се бе забавлявал толкова.
Глава 4
Пред райските двери
Елегантен и силен, Нощната птица се спусна от гърба на Симфония още докато конят препускаше, затича се и опъна тетивата на Ястребокрилия. Пони, която бе седяла зад него на седлото, пое юздите и овладя галопа на Симфония по разкаляната земя. После майсторски насочи коня наляво и зави около основата на една широка могила, докато Елбраян пое надясно.
Преди да обиколят цялата могила, Пони и Симфония забелязаха тримата гоблини, които преследваха. Двама бяха избягали напред и отчаяно се мъчеха да се скрият в близката горичка, а третият бе завил в обратна посока, към другата страна на възвишението.
— Идва! — извика Пони и се приведе ниско над Симфония, насочвайки го по-близо до могилата.
Симфония спря рязко, когато гоблинът се появи олюлявайки се иззад могилата, стиснал стрелата, забита в гърлото му. Втора стрела го удари в гърдите и той падна в калта.
— Скриха се сред дърветата — каза Пони на дотичалия пазител, — могат да направят засада там.
Пазителят забави ход и погледна към горичката, след което, очевидно съгласил се с нея, пристъпи към мъртвия гоблин и започна да събира стрелите му. Щом се изправи, огледа отново околността със странно изражение на красивото си лице.
— Можем да заобиколим гъсталака — предложи Пони — и да намерим най-доброто място, откъдето да ударим.
Нощната птица сякаш не я слушаше.
— Елбраян?
Пазителят обаче продължи да се оглежда, а на лицето му вече бе изписано удивление.
— Елбраян — повтори Пони, този път по-настоятелно.
— Познавам това място — разсеяно отвърна той, а погледът му трескаво се местеше насам-натам.
— Мочурливите земи? — невярващо попита тя, а лицето й се изкриви от погнуса, когато се огледа наоколо. — Как така?
— Минах оттук, когато се връщах към Дъндалис — обясни Елбраян — Когато напуснах елфите.
Той притича към една бреза с преплетени клони и се приведе ниско, сякаш очакваше да открие някогашния си бивак.
— Да — каза той развълнувано. — Точно тук спах в онази тиха нощ.
— Комарите бяха ужасни — добави той със смях.
— А гоблините? — попита Пони и кимна към далечните дървета.
— Наистина имаше гоблини, но по на изток, към края на Мочурливите земи.
— Имах предвид тези гоблини — твърдо каза Пони и посочи нататък.
Елбраян махна с ръка. Гоблините не го интересуваха в момента, не и при спомена за този отдавна изминат път, който се проясняваше все повече в главата му. Той бързо се придвижи настрани, мина покрай Пони и Симфония и погледна над един опърпан храст към черния силует на планинските върхове далеч на запад, със сребристи на фона на залязващото слънце очертания.
— Забрави за гоблините — каза внезапно Елбраян, хвана поводите на Симфония и го поведе нататък, по път, който щеше да ги отведе встрани от горичката, близо до пътя, водещ към далечните планини.
— Да ги забравя? — повтори Пони. — Преследвахме ги цели двадесет мили навътре в Мочурливите земи. Получих повече от хиляда ухапвания от комари, а миризмата на това място сигурно ще ме преследва цяла година. И ти искаш просто да ги забравя?
— Те не са важни — отвърна Елбраян, без да я погледне, — последните двама от тридесет. Съмнявам се, че ще посмеят скоро да припарят до Края на света.
— Не подценявай гоблинската злоба — отговори Пони.
— Забрави ги — повтори Елбраян.
Читать дальше