Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Нека ти помогна! - извика тя, докато Андромаха се мъчеше да завърши кръглия разрез. Детето взе ножиците и бързо го довърши. Долната част на роклята падна.

- И моята! И моята! - извика Касандра.

Андромаха коленичи до нея и бързо разряза плата. Касандра грабна материала и избяга към стаите. Жената я последва в главните покои и намери лъка си. Върна се в коридора и взе колчан със стрели, който преметна през рамо.

- Страхът е от полза на война - бе казвал баща й. - Той е като малък горящ огън. Сгорещява мускулите и ни прави по-силни. Паниката идва, когато огънят излезе от контрол и погълне смелостта и гордостта.

У нея все още имаше страх, докато гледаше битката на портала.

Но паниката беше изчезнала.

Двеста и дванадесетте войни от Микена стояха пред Храма на Хермес и търпеливо чакаха зова на битката. Не бяха особено напрегнати, въпреки далечните звуци на боя и писъците на умиращите, ехтящи из града. Някои се шегуваха, а други си говореха със стари другари. Калиадес Високия вървеше край редицата от статуи до вратите на храма, преметнал високия си щит на гърба, и се възхищаваше на майсторството на скулптурите. “На лунната светлина изглеждат почти като живи”, мислеше си той, загледан в лицето на Хермес, крилатия бог на пътешествениците. Лицето му беше младо, като на момче, а крилата на петите му бяха изваяни невероятно детайлно. Калиадес се пресегна и погали камъка с дебелите си пръсти. Банокъл Едноухия се приближи към него.

- Говори се, че повикали египетски скулптори - каза той. - Имах чичо, който веднъж отиде в Луксор. Казва, че там имали статуи, високи като планини.

Калиадес погледна приятеля си. Банокъл вече си бе сложил шлема, който покриваше лицето му, и дълбокият му глас звучеше приглушено.

- Сигурно се потиш като прасе в това нещо - предположи той.

- Предпочитам да съм подготвен - отвърна Банокъл.

- За какво?

- Не вярвам на троянците. Имат хиляда мъже на Великите стени.

Калиадес се изсмя.

- Никога не си бил доверчив. Но те ни отвориха портите, нали? Служат на новия цар. Не са проблем за нас.

_ Не са проблем ли? Всичко това ти звучи безпроблемно? - възрази приятелят му. - Не се очакваше да има голяма битка. Тракийците трябваше да превземат цитаделата, а ние да разчистим малцината гости на погребалното пиршество. Това не върви на добре, Калиадес.

- Ще го оправим, когато ни повикат. - Той посочи към статуята на жена, държаща житен клас в едната си ръка и меч в другата. - Разпознах повечето богове, но коя е тази?

Банокъл сви рамене.

- Не зная. Сигурно някоя троянска богиня.

Един огромен войн с квадратно подрязана черна брада се появи от близката улица и се приближи към тях.

- Какви новини носиш, Ерутрос? - попита го Едноухия. - Добри и лоши. Портите са отворени - отвърна мъжът. - Няма да чакаме още дълго.

- А лошите?

- Говорих с Коланос. Аргуриос е с троянците.

- В името на Хадес, не мислех, че това е възможно - каза Калиадес. - Когато чух, че е станал предател, не повярвах и за миг.

- Нито пък аз - призна Банокъл.

- Е, надявам се, че не аз ще трябва да го убивам - добави Ерутрос. - Този човек е легенда.

Калиадес се отдръпна от приятелите си. Не се боеше от битката, нито го безпокоеше това, че ще се сражава в чужд град. Струваше му се, че светът е удобно разделен на лъвове и овце. Микенците бяха лъвовете. Всички, които покоряваха, бяха овцете. Това беше естествен ред и Аргуриос го разбираше. Всъщност именно той пръв му бе разяснил тази проста философия.

И сега Аргуриос, Микенският лъв, стоеше с овцете. В това нямаше смисъл. А по-лошото бе, че Калиадес и приятелите му бяха водени от Коланос. Наричаха го Сломителя на сърца, но Отвратителния бе по-близо до истината. За пръв път откак бяха слезли на брега, Калиадес почувства безпокойство.

Беше се бил рамо до рамо с Аргуриос в Парта и Тесалия, а също и в Атинските равнини. Беше нападал села и бе плячкосвал градове с него, и заедно бяха участвали в десетки битки. Аргуриос никога не се беше интересувал от плячка и богатства. Целият му живот бе посветен на служба на царя. Нямаше достатъчно злато на света, което да купи мъж като него. Как бе възможно да е предал микенците и да се съюзи с троянския враг?

Банокъл се приближи до него.

- Орлите удържат тракийците при дворцовите врати. Касапинът Хеликаон е с тях.

Това бяха по-добри новини. Мисълта, че ужасният Подпалвач ще плати за зловещите си престъпления, оправи настроението на Калиадес.

- Ако боговете го позволят, ще му отрежа главата - отвърна той.