Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- И ще му извадиш очите?

- Разбира се, че не! Да не ме мислиш за дивак и неверник като него? Не, смъртта му ми стига.

Банокъл се засмя.

- Е, ти можеш да гониш Подпалвача. Щом очистим орлите, аз лично ще потърся нещо малко по-меко. Никога не съм опитвал царска щерка преди. Казват, че всички дъщери на Приам са красиви. Големи кръгли цици и дебели задници. Дали ще ми позволят да си прибера една за вкъщи?

- А за какво ти е? - възрази Калиадес. - Със златото, което ни обещаха, можеш да си купиш сто жени.

- Така е, но царската дъщеря е специална. Нещо, с което да се хвалиш.

- Не си спомням, преди да си имал нужда от нещо специално, че да се хвалиш.

Банокъл се засмя с искрено добро настроение.

- Преди си мислех, че съм най-големият самохвалко из Великата зеленина. После срещнах Одисей. Ето това е човек, който умее да се хвали. Кълна се, че е способен да ти разкаже магическа история дори за това как е срал в блато.

Около тях микенците започнаха да се събират. Калиадес видя Коланос, който вървеше сред хората си.

- Време е да си спечелим плячката - каза чернобрадият Брутрос и си сложи шлема.

Калиадес се върна до мястото, където бе оставил собствената си екипировка. Банокъл го последва. Докато войнът се подготвяше за битка, приятелят му си махна шлема и прокара пръсти през дългата си руса коса.

- Ето сега, когато е време да си сложиш шлема, ти го махаш - изтъкна Калиадес.

- Потя се като прасе - отвърна Банокъл с широка усмивка.

Те се наредиха до другарите си и зачакаха, докато Коланос строяваше хората си.

- Знаете какво се иска от вас, мъже от Микена - извика той. - Дворецът се защитава от неколцина царски стражи. Това е нощ на кръв. Нощ на клане. Напоете копията си. Избийте всички. Нека никой не оцелее!

Телата на мъртвите тракийци бяха струпани на високи купчини около дворцовите врати, а из двора бяха пръснати още десетки трупове, простреляни от балкона. Хеликаон снижи меч, когато оцелелите наемници се оттеглиха към укритието на портите.

Около него орлите се отпуснаха и най-накрая настана тишина. Той се обърна към войните до него.

- Сега ще дойдат микенците. Когато ни атакуват, се разположете вляво и вдясно от вратите.

- Не са останали мнозина от нас - каза един висок войник, оглеждайки се около себе си. На портала стояха не повече от двадесетина орли. Аргуриос и неговите двадесет и осем чакаха на известно разстояние с готови щитове и копия.

- Може би това е добър момент да затворим вратите - предложи друг войн.

- Не - отвърна Хеликаон. - Те няма да издържат повече няколко мига. А и това ще им даде време да преместят телата. В момента настъплението им ще се забави в опита им да ги преодолеят.

- Никога не съм се бил с микенци - каза първият. - Твърди се, че са страхотни бойци.

- Те си мислят, че са най-великите войни на света - отговори му Хеликаон. - Но тази нощ ще научат тъжната истина.

Той се приближи до Аргуриос. Мъжете стояха в три редици. Полидорус се отдръпна вляво, за да пропусне Хеликаон до микенеца.

Никой не проговори и тишината се проточи. После принц Диос дотича от горния балкон, следван от стрелците си.

- Свършиха ни стрелите - каза той.

- Отведи мъжете си до другия балкон - отвърна Аргуриос. - Там има колчани.

- Нямате достатъчно хора, за да ги удържите тук. Нека се бием с вас.

- Не. Твоите хора нямат броня. Ще бъдат изклани. Защитавайте стълбището!

Диос отстъпи, без да каже и дума и войните отново зачакаха. От мястото, където стоеше, Хеликаон виждаше двора. Беше изоставен, ако не се брояха умрелите и умиращите. Толкова много бяха изгубили живота си тази нощ и поне още толкова щяха да извървят тъмния път преди зората. Времето се точеше. Устата му беше пресъхнала.

После чу звук от маршируващи крака.

- Идват! - извика един войн от портала.

В този момент се появи принц Диос, облечен в нагръдник от бронз и сребро и с дълъг щит в ръка. На главата си носеше шлема на орел. На кръста си бе окачил меч, а в ръка държеше тежко копие.

Той се намести до Аргуриос.

- Имаш ли възражения да се биеш редом с изтърсака в котилото? - попита той с напрегната усмивка.

- За мен ще е чест, принц Деифобос - отвърна меко микенецът.

- Наричай ме Диос - каза младият мъж и усмивката му се разшири. - И се опитай да забравиш, че понякога съм претенциозен глупак.

- Всички сме такива - отвърна Аргуриос. После повиши глас, за да се обърне към чакащите войни:

- Не се опитвайте да пронижете телата им. Микенските брони са добре направени и ще отблъснат удара. Целете се в гърлото, прасците или ръцете.