Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Тишината се проточи. Той приклекна в мрака и остана парализиран сякаш цяла вечност - хлипащ и ужасен.

После видя светлина. Това беше единадесетгодишният му полубрат Хектор, който също носеше факла.

- Татко изчезна. Демоните го отнесоха - изпищя Агатон.

- Не, той те чака отвън.

- Защо ме е оставил?

- Мисли си, че това ще излекува страха ти от тъмното.

- Можем ли да си вървим?

- Няма как да изляза с теб, Агатон. Татко не знае, че съм дошъл тук. Влязох от южната страна. Ще изгасим факлата и ти ще ме хванеш за ръката. Аз ще те отведа на място, откъдето ще виждаш слънцето. После трябва да излезеш сам.

- Защо той ме мрази толкова, Хектор?

- Не те мрази, просто искала бъдеш силен. Сега ще изгася факлата. Готов ли си?

Хектор бавно го поведе през тунелите, движейки се близо до стените. Тогава Агатон не се боеше, защото усещаше топлината на дланта му и знаеше, че той не би го изоставил. Мракът бавно се вдигна и той видя слънчевата светлина, отразена от скалата.

- Ще се видим по-късно, малки братко - каза Хектор и скочи обратно в мрака.

Агатон излезе и видя баща си, майка си и двадесетина съветници, който стояха под слънцето. Когато го видя, Приам се намръщи.

- В името на боговете, момче, да не би да си плакал? Какъв позор.

Той се отърси от спомена, за да наблюдава как тракийците му прехвърлят стените. Странно, но не се чуваха звуци от битка.

Белокосият Коланос се появи до него.

- Отдръпнали са се в цитаделата.

После прозвучала виковете на ранени и умиращи мъже. Агатон знаеше какво става. Лъконосците обстрелваха струпаните в двора тракийци. Той се завъртя и извика на един от офицерите, командващи подкрепленията.

- Изпрати стрелците! Врагът се е струпал на балкона над вратите. Надупчете ги!

Войникът събра хората си и стотина стрелци се затичаха към стълбите.

Всичко трябваше да е толкова по-просто. Предполагаше се хората на Агатон да влязат в двореца, да надвият малцината стражи и да пуснат микенците да довършат клането. Вместо това портите бяха барикадирани, а защитата - организирана.

Кой би предположил, че Дебелият Антифон ще се пребори с убийците? Агатон не се съмняваше, че е оцелял достатъчно дълго, за да предупреди Хеликаон. Принцът бе чул, че ездач на златен кон е задминал тракийците му, докато марширували към цитаделата. Само Хеликаон имаше такива коне. После дойдоха и новините, че войн с микенска броня е разпръснал хората му, когато са щели да атакуват портите.

Хеликаон и Аргуриос. Двама мъже, които изобщо не присъстваха в първоначалния му план. И двамата - поканени само по молба на Коланос.

В крайна сметка действията им не можеха да сторят нищо, освен да отложат неизбежното, но все пак го вбесяваха.

Портите на двора се разтвориха.

- Приготви бойците си - каза той на Коланос, а после прекоси откритото пространство, за да сграбчи съдбата.

АРГУРИОС ВЛЕЗЕ В МЕГАРОНА И СИ ПРОПРАВИ ПЪТ през трите редици орли, готвещи се да защитават широкия портал. Хеликаон се приближи към него. На гърба си носеше извит щит.

- Провери дали мъжете знаят, че трябва да останат на място - каза Аргуриос. - Ако врагът отстъпи, не бива да има преследване.

- Вече го направих - отвърна дарданецът. - Кога очакваме микенците?

- Скоро.

Аргуриос го остави и прекоси мозаечния под. Трябваше му щит, но стените бяха оголени от всички оръжия и брони. И тогава го видя. Беше древен и красиво изработен, украсен с мед и син емайл. В центъра му имаше бойна сцена с участието на великия герой Херкулес, вкопчен в битка с деветглавата Хидра. Взе за момент копието на един войник, закачи с него каиша на щита и го свали от стената.

После го закачи на гърба си и отиде до мястото, където стояха Полидорус и тридесетима орли - високи и широкоплещести мъже с мрачни лица. Той ги огледа, спря се и на очите им. Не беше сигурен за двама и затова ги прати обратно при Хеликаон на портала. Останалите чакаха заповедите му.

- Когато дойдат микенците, искам да оформите три линии зад защитниците - нареди той. - После, по моя заповед… - Точно тогава отвън се разнесоха писъци и бойни викове - тракийците щурмуваха портала. Орлите стиснаха копията си и наместиха щитовете. - Гледайте ме и слушайте - каза Аргуриос спокойно. - Съвсем скоро ще дойде и вашият ред. Вие трябва да се изправите срещу микенците. Ще дойдат, в здрава формация. Ще атакуват портала с мисълта да разпръснат защитниците с тежестта и силата си. Когато тръгнат напред, Хеликаон ще раздели редиците си наляво и надясно. Ние ще се противопоставим на враговете с наше собствено настъпление. Това ще оформи три страни на квадрат. Нашата цел е да задържим микенците, докато мъжете на Златния ги атакуват по фланговете. Ясно ли е?