Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Още не. Не мога да остана с теб. Имам твърде много за вършене. Ще се върна веднага, щом мога. Сега почивай.

Той целуна дланта й и стана на крака. Едва когато се върна при царя и Хеликаон, видя шока, изписан по лицето на Приам. Аргуриос ги подмина и тръгна към задното стълбище. После се обърна и прекоси множеството стаи.

- Балконите са недостъпни - каза той. - Така че врагът ще е принуден да дойде през мегарона. Мисля, че можем да удържим тракийците на вратите. Микенците вече са друга работа.

- Можем да отстъпим до стълбите - каза Хеликаон.

- Така и ще направим, но моментът трябва да е много внимателно подбран - отвърна Аргуриос и тръгна към коридора над стълбите. - Трябва да ги държим разгневени, да ги принудим да идват срещу ни. Не бива да им даваме време да спрат и да помислят. Сторят ли го, ще осъзнаят, че този коридор е ключът към победата. Веднъж влязат ли в мегарона, достатъчно е да донесат стълбите си и да се качат там. По този начин ще подминат стълбите и ще ни обкръжат.

- И как мислиш да ги държиш разгневени? - настоя да разбере Приам.

- Щом ме видят, ще тръгнат към мен. Аз ще съм тяхна цел и фокус на атаката им. Ще отстъпим към стълбите, а те ще се втурнат след нас. После сърцата им ще се изпълнят с гордост бойна ярост. Ще стоиш ли до мен, Хеликаон?

- Да.

- Добре, защото колкото и да желаят да ме убият, няма човек, когото да мразят повече от теб. Видят ли ни заедно, това ще ги заслепи и няма да могат да мислят трезво. А сега трябва да се върна на стената.

- Само един момент - намеси се Приам. - Как така дъщеря ми те поздравява с целувка?

Аргуриос видя гнева в очите на царя.

- Ти каза, че ако оцелеем тази нощ, ще изпълниш всяко мое желание. Желанието ми е да се оженя за Лаодика. Обичам я. Но наистина ли сега е времето да обсъждаме това?

Приам се отпусна, а после се усмихна студено.

- Ако утре сутрин все още съм цар, ще го обсъдим надълго я нашироко.

Микенецът замълча за момент. После се обърна към Хеликаон.

- Организирай защитниците в мегарона. После гледайте стените. Трябва да отблъснем първата атака и да им нанесем тежки поражения. Това ще смути наемниците. Когато моментът настъпи, ни елате на помощ.

- Можеш да разчиташ на мен - каза Хеликаон.

- Дано преценката ти е добра, Златни.

И с тези думи той тръгна към двойните врати и двора зад тях.

Полидорус се взираше през пролуката между издатините на парапета. Тракийците се събираха в сенките между сградите. Усети как гневът се плъзва по него, но го удържа. Вчера родителите на Касила най-сетне се бяха съгласили на сватбата им - в немалка степен заради намесата на Лаодика. Тя бе посетила дома им, за да поговори с майката на Касила. Освен това занесла дар на бащата - златен бокал, украсен с червени скъпоценни камъни. Тази здрава връзка с благородниците накрая го спечели. Касила бе преизпълнена от щастие, а Полидорус се смяташе за най-щастливия човек на света.

Сега имаше чувството, че участва в някаква мрачна шега на боговете. Полидорус не беше глупак. Не разполагаха с достатъчно хора да защитят двореца дори от тракийците, а какво оставаше за микенците. Веднъж щом наемниците съберяха достатъчно стълби да щурмуват стените, битката щеше да е практически приключила. Боят щеше да е свиреп и кървав, а орлите щяха да вземат ужасяваща цена от врага, но резултатът бе предрешен. Касила щеше да скърби за него, разбира се, но тя беше млада и баща й щеше да й намери друг ухажор.

Аргуриос се качи на стената и застана до него.

- Някакво движение?

- Събират се. Още не съм видял никакви микенци.

- Те ще дойдат, когато се отворят портите.

- Какъв е бойният ни план? - попита Полидорус.

- Ще ги задържим тук за известно време, а после ще отстъпим в самия дворец.

- Вратите са здрави - отбеляза войникът. - Но няма да издържат дълго.

- Няма и да се наложи - отвърна Аргуриос. - Не възнамерявам да ги затварям. Искам врагът да се концентрира около тези врати. Ще ги ударим отгоре и ще ги задържим в портала.

- Но ако ги залостим, ще имаме още време, нали?

- Да - съгласи се микенецът. - Това също ще намали бойния дух на онези вътре, докато слушат ударите на брадвите по дървото. По-добре да се изправиш срещу врага очи в очи. Баща ми казваше, че стена от мъже е по-здрава от стена от камък. Виждал съм тази истина в много битки.

Полидорус вдигна глава и се вгледа в мрака. Една стрела удари укреплението близо до него и отскочи встрани.

- Всички ще измрете тази нощ! - долетя вик от сенките.