Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Последваха го пронизителните бойни крясъци на тракийците.

После се чу друг глас:

- Тук ли си, предателю Аргуриос?

- Тук съм, пале! - извика в отговор микенецът.

- Това ме радва! Скоро ще те видя.

- Не и докато държа меч в ръката си, безгръбначен червей. Познавам те, Коланос. Ще се криеш в сенките, докато по-смелите мъже умират заради теб. - Той се наведе към Полидорус. - Приготви се! Идват!

Войникът вдигна фригийския си лък и сложи стрела на тетивата. Орлите по цялата стена го последваха.

Внезапно се разнесе звук от тичащи крака и тракийците отново изпълниха въздуха с бойните си викове.

Орлите се изправиха и запратиха един залп в нападателите. Полидорус стреля втори път и видя как един мъж, влачещ стълба, падна на земята. Другарите му обаче поеха товара. Залп след залп се удряше в тракийците, но стрелците бяха твърде малко, за да спрат атаката. Няколко десетки стълби издрънчаха в стената. Една вражеска стрела отскочи от нагръдника на Полидорус. Друга изсъска край лицето му.

После тракийците започнаха да нападат стените. Той хвърли лъка си, извади листовидния къс меч и вдигна щита си. До него Аргуриос също чакаше с оръжие в ръка.

- Отдръпни се леко - каза той спокойно. - Дай ми повече място за бой.

Полидорус се отдръпна надясно.

Първият тракиец ги достигна. Войникът скочи напред и заби меча си в лицето на мъжа. Врагът отчаяно се опита да се прехвърли от другата страна на стената, но Полидорус го удари отново и той падна. Сега нощта се изпълни от звуците на битката, крясъци от болка и ярост, дрънченето на мечове и щитове. Няколко война прехвърлиха укреплението вдясно от Полидорус. Той ги атакува, забивайки меча си в гърдите на първия. Острието влезе надълбоко и се заклещи. Неспособен да го извади, той блъсна мъжа от стената на двора долу. После засили щита си в лицето на втория. Аргуриос се появи до него, проправяйки си път със смъртоносни удари. Микенецът вдигна един паднал меч и го хвърли на Полидорус, а после извъртя, за да посрещне нов нападател.

По цялата стена тракийците печелеха позиции. Орлите не отстъпваха, а се биеха с неуморима смелост. Полидорус огледа парапета и видя, че около една трета от хората му са падна ли. После Хеликаон и още тридесетина орли дотичаха през двора. Те се качиха по стълбите, за да се включат в боя. Леко бронираните тракийци започнаха да отстъпват. Някой дори скочиха от стените на улицата. Други, вече слизащи по стълбите, също заскачаха. Полидорус остави щита си да падне, грабна лъка и стреля в гърбовете на бягащите.

Обзе го неконтролируема радост. Беше жив и бе победил.

Аргуриос се приближи до него.

- Отведи ранените в мегарона и вземи всички оръжия и брони на мъртвите. Също така събери мечовете и копията на врага. Направи го бързо, защото няма да имаме много време преди следващата атака.

- Ще ги надвием отново - отвърна войникът. - Ние сме орлите и сме неуязвими.

По-възрастният мъж го изгледа отблизо.

- Това беше само първата атака. Сега ще дойдат повече, по-бързо и по-свирепо. Огледай се. Изгубихме четиринадесет мъже, а шестима са ранени. Половината от бойците по стената. Следващия път ще ни пометат. Затова и следващия път няма да бъдем тук. А сега изпълнявай.

Полидорус преодоля възбудата. Той се втурна по стълбите, като раздаваше заповеди по пътя си. Други хора заизлизаха от мегарона, за да помогнат в събирането на оръжията. Аргуриос тръгна по парапета, а от време на време край него прелиташе по някоя стрела…

Вървеше сред останалите по стените защитници. Също така Полидорус, сега и те бяха превъзбудени, защото се бяха сблъскали с противника и го бяха надвили. Духът им бе приповдигнат и Аргуриос не искаше да ги охлажда със студената реалност. Първата атака беше прибързана и недомислена - опит да се пометят укрепленията на широк фронт. По-добре да бяха дошли от двете страни на стената, за да разпръснат защитниците, а после да нахлуят в центъра. Следващата атака щеше да е по-добре планирана.

Но Въпреки това микенецът беше доволен. Първата битка бе окуражила защитниците и изплашила врага. Увереността на тракийците бе накърнена. Водачите им щяха да знаят, че е жизненоважно да спечелят бърза победа, за да поправят това. Сигурно в момента се бяха събрали, а Агатон се опитваше да ги вдъхнови, за да подсили смелостта им за следващата атака. Щеше да ги уверява в победата, да им обещава богатства. Аргуриос извика един войник:

- Иди при принц Диос на балкона. Кажи му, че ще се оттеглим от стената преди следващата атака. Помоли го да задържи стрелците, докато врагът не достигне двора. Той ще се струпа долу и ще е лесна цел. После иди при господаря Хеликаон. Петдесет мъже с щитове трябва да са готови да защитават входа.