Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Той докосна лицето й и я целуна. За момент останаха неподвижни и без да продумат. После тя сведе поглед към бронята му.

- Тази вечер ще изглеждаш великолепно.

- Иска ми се да можех да се видя през твоите очи. Последния път, когато видях отражението си, от него ме гледаше мъж прехвърлил най-добрите си години, с четвъртито лице и посивяваща коса.

Лаодика го погали по бузата.

- Никога не съм виждала по-красив мъж. Никога. - Тя му се усмихна. - Тук е много топло. Може би трябва да идем в стаята ти, където е по-хладно.

- Ако отидем там, няма да ти е хладно за дълго - отвърна той.

Принцесата се засмя и му помогна да събере въоръжението си. После двамата тръгнаха през градините.

По-късно, докато лежаха голи в тясното легло, тя му разказа за предстоящото пиршество.

- Няма да има жени. Върховната жрица на Атина ще води отделен ритуал в нашите покои. Тя е много стара и безкрайно скучна. Не съм кой знае колко нетърпелива. При теб ще е много по-вълнуващо. Ще има певци, които да пеят за славата на Хектор, както и разказвачи. - Лицето й се сгърчи и тя вдигна ръка до устата си. От очите й бликнаха сълзи. Аргуриос я прегърна. - Още не мога да повярвам, че е мъртъв - прошепна тя.

- Той е бил герой. Боговете са го приветствали с велико пиршество.

Тя се надигна и избърса сълзите от очите си.

- Касандра разстрои всички, като каза, че Хектор ще се върне от мъртвите. Хекуба беше толкова бясна, че я отпрати в двореца на баща и, за да слуша жрицата и да се научи да приема истината. Как мислиш, дали хората наистина се връщат от мъртвите?

- Не познавам някой, който да го е сторил - каза Аргуриос. - Казват, че Орфей е влязъл в Подземния свят, за да помоли да му върнат жената. Но това не станало. Скърбя с теб, Лаодика. Но Хектор е бил войн, а войните умират по този начин. Предполагам, че и той не би искал друго.

Тогава тя се усмихна.

- О, не и Хектор! Той мразеше войната.

Аргуриос седна до нея.

- Но как е възможно това? Всеки мъж из Великата зеленина е чувал за битките, които е печелил.

- Не мога да обясня това противоречие. Хектор е… беше… особен. Мразеше споровете и конфронтациите. Когато беше в Троя, прекарваше повечето време в имението си, отглеждаше коне и прасета. Там има голяма къща, пълна с деца - синове на мъртви троянски войници. Хектор плаща за обучението и прехраната им. Винаги е говорил с омраза за войната. Казваше ми, че дори и победата оставя лош вкус в устата му. Веднъж дори заяви, че всички деца трябва да бъдат принудени да се разходят из някое бойно поле и да видят осакатените мъртви тела. И че може би така няма да израстат изпълнени с мисли за слава.

- Както сама каза, особен човек.

Аргуриос стана от леглото и си сложи туниката. После отвори прозореца и погледна над двора на храма. Пред масите на жреците се бяха струпали тълпи от молители.

- Днес ми се случи нещо странно - каза той. - Слязох в Долния град, за да намеря ковач, който да ми поправи бронята. Там видях тракийски войници. Много от тях пиеха. Бяха шумни и недисциплинирани.

- Да, видях ги на идване. Агатон ще се ядоса много, ако научи.

- Един от тях се довлече до мен и каза: “Ти не трябваше ли да се криеш?” Сигурен съм, че не го познавам. После друг го изтегли встрани и му каза, че е глупак.

- Не зная защо са се върнали толкова скоро - каза Лаодика. - Татко е много внимателен при разместването на отрядите. Но въпреки това тракийците бяха тук едва преди седмица. Не би трябвало да патрулират из града още доста време.

- По-добре се връщай в двореца - смени темата Аргуриос. - Трябва да се подготвя.

Лаодика си сложи роклята, а после отиде до сандъка при отсрещната стена. Върху него бяха поставени меч и ножница, малък кинжал и два запечатани с восък свитъка.

- Писма ли пишеш? - попита принцесата.

- Не. Никога не успях да се науча. Дадоха ми ги в Микена, за да ги предам на посланика Ерекос.

Тя взе единия свитък и счупи печата.

- Какво правиш? - попита той. - Това са писма от царя.

- На теб вече не ти е цар - отвърна тя. - Прогони те, нали помниш? Любопитно ми е за какво пише.

- Вероятно приказки за търговия.

Лаодика разви свитъка и го огледа.

- Да - каза му след малко. - Става дума за доставки на мед и калай, а освен това иска Ерекос да е сигурен, че количествата ще се увеличат. - Продължи да чете. - И нещо за доставка на злато на “приятелите ни”. Много е скучно. - Тя разви втория свитък. - Още от същото. Има и име. Карпофорус. Трябва да му се даде злато за някаква мисия. И благодарности за Ерекос, че е предоставил детайлна информация за смяната на патрулите. - Тя върна писмата върху капака на сандъка. - Царят ти пише много скучни писма. - После прекоси стаята и го целуна. - Тази вечер няма да те видя, но ще те чакам тук утре, за да чуя как е минала срещата ти с баща ми. Не забравяй, че той е много горд човек.