Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Опита се, господарю - отвърна египтянинът със сведена глава. - Не спираше да вика господаря Хеликаон. Казах му, че го няма. Опитах се да спра кървенето, но раните бяха твърде дълбоки. После той умря. Не можах да го спася.

- Защо не ни пусна да влезем? - попита войникът.

- Изплаших се, господарю. Аз съм чужденец в този град. В къщата идва човек, който след това умира, а после и други въоръжени мъже блъскат по вратата. Не знаех какво да сторя.

Отговорът явно задоволи тракиеца.

- Ще наредя да изпратят каруца - каза той на Хеликаон и излезе. Когато вратата се затвори, Гершом коленичи до Антифон и свали най-горното наметало от лицето на мъжа. Очите на Антифон бяха отворени, но Хеликаон го видя да мига. После от една странична стая излезе лечителят Макаон.

- Какво става тук? - попита объркано дарданецът.

Гершом вдигна поглед.

- Нападнали са го тракийски войници, пратени от брат му Агатон - каза той без следа от сервилност в гласа. Макаон също коленичи до Антифон и свали наметалото още по-ниско. Гърдите на принца бяха покрити с кръв и Хеликаон видя няколко шева върху множеството рани. Макаон огледа прорезите, а после постави ръка до сърцето на Антифон.

- Той е силен мъж - каза лечителят. - А и мисля, че тлъстините му са попречили на остриетата да му нанесат смъртоносни удари.

- Защо го е направил Агатон? - обърна се Хеликаон към ранения.

- Бях ужасен глупак. Не видях толкова много неща. Мислех си, че също като мен и Агатон иска да си отмъсти на Приам за обидите и разочарованията. Но той е изгубен в море от омраза. Не само към Приам, но и към всички, които някога са го обидили, поне според него. Тази нощ ще има клане. Хиляда тракийци и двеста микенци ще атакуват двореца. Всички в мегарона трябва да умрат. Всички принцове, съветници и благородници. Всички. Опитах се да го убедя, че това е лудост. Той прати трима убийци след мен. - Антифон се усмихна уморено. - Е, убих ги. Хектор щеше да се гордее с мен, не мислиш ли?

- Щеше, да. Ами жените?

Усмивката на принца се стопи.

- Сестрите ни трябва да са в безопасност. Останалите ще са просто плячка. Не знаех, че таи в себе си толкова много омраза. Бях сляп в яростта си към Приам. Трябва да избягаш от града. Щом баща ни умре, Агатон ще прати убийци след теб.

- Приам още не е мъртъв - каза Хеликаон.

- Не можеш да сториш нищо. Великите порти се пазят от отряд, подчинен на човек на Агатон. Имат заповед да не напускат постовете си и да държат портите затворени до зазоряване. Няма да дойдат на помощ на Приам. А в двореца има само стотина орли. Те не могат да спечелят срещу подобен брой нападатели.

- Ами Андромаха? Тя къде е?

- О, тя също е в списъка с враговете. Тя му отказа, Еней той сподели, че с удоволствие ще гледа как тракийците я изнасилват.

Беше следобедът преди пиршеството и Андромаха стоеше на балкона в покоите си, загледана над зелените хълмове на север от града. Там пасяха овце, а в далечината видя и двама ездачи, прекосяващи един хребет. “Колко ще е хубаво, помисли си тя, да съм свободна от Троя.” Колко прекрасно щеше да бъде да язди безгрижно из хълмовете.

- Днес искаше обикновена бяла дреха - каза Акса и се присъедини до нея на балкона, нарушавайки унеса й. Прислужницата държеше две еднакви роби. Андромаха посочи едната. Акса огледа бродерията, а после въздъхна неодобрително и се затича към кутията с шивашките си пособия. Въоръжена с игла и сребърен конец, тя седна удобно на един стол. Вече се движете по-лесно и Андромаха забеляза, че раните и са избледнели.

- Касандра е в двореца - каза прислужницата, загледана твърде отблизо в работата си. - Върна се вчера. Мълви се, че царицата й е ядосана. Не спирала да повтаря, че Хектор ще се върне от мъртвите. Сигурно е трудно за една майка да има дете с болна душа.

- Душата на Касандра не е болна - каза Андромаха. - Парис ми разказа как едва не е умряла като малко дете. Имала е мозъчен огън.

- Бедното същество - каза Акса. - Моето момче няма да страда от това. Имам амулет. Носи благословията на Персефона. Местарес ми го купи.

При споменаването на името на мъжа й, Акса спря да шие, а простоватото й пълно лице се сгърчи от мъка. Андромаха седна до нея. Нямаше какво да каже. Пристигането на императора бе прекратило всякакви надежда, че Хектор и хората му ще се върнат.

Акса избърса сълзите с мазолестата си длан.

- Няма да стане така. Изобщо няма да стане - каза тя. - Трябва да си хубава за събирането.

- Андромаха!

Вратата се отвори с трясък. Последва дрънчене на завеси по корниз и на прага се появи Касандра. Тъмните й къдрици бяха разбъркани, а синята й рокля се влачеше по пода.