Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Елена споделя интересите ми в историята - каза Парис и изгледа със задоволство.

- Четеш ли? - попита я Хеликаон, опитвайки да бъде учтив.

- Парис ме учи - отвърна тя.

- Тогава няма да ви притеснявам повече. Трябва да се прибера, за да се приготвя за пиршеството.

Парис стана от стола си и изпроводи Хеликаон по коридорите на тихия дворец.

- Не е ли приказна? - попита той възбудено.

Дарданецът се усмихна.

- Струва ми се, че си влюбен.

- Мисля, че съм - отвърна младият мъж щастливо.

- Кога ще се жените?

Парис въздъхна.

- Твърде сложно е. Бащата на Елена е във война с Микена. Не разбирам нищо от битки и стратегии, но Антифон ми каза, че Спарта ще изгуби тази война. Така че баща и или ще бъде убит, или принуден да се закълне във вярност на Агамемнон. И в двата случая Елена ще зависи от волята на микенския цар.

- Тя е спартанка? Парис, приятелю, значи не е за теб.

Младият принц се изпъна.

- Напротив! Тя е всичко за мен!

- Нямах това предвид. - Хеликаон пое дълбоко въздух, за да подреди мислите си. - Спартанският цар няма синове. Ако Спарта падне, Елена ще бъде омъжена за някой от военачалниците на Агамемнон, за да му осигури права над трона. А дори по някакво чудо спартанците да победят, царската щерка ще се омъжи за благороден спартанец, който да бъде обявен за наследник.

Парис изглеждаше съкрушен.

- Ами ако баща ми се намеси?

Хеликаон се поколеба. Той харесваше кроткия млад принц. От всички синове на Приам, Парис най-малко приличаше на баща си. Не се интересуваше нито от битки, нито от политически интриги. Никога не бе участвал в атлетически състезания, нито се бе опитвал да се учи да борави с копие, меч или лък.

- Парис, приятелю, ти сам каза, че не разбираш нищо от стратегии или битки. Който и да се ожени за Елена, ще може да претендира за трона на Спарта. Можеш ли да си представиш Агамемнон да допусне троянски принц на такава позиция? Дори Приам, с цялата си сила, не може да постигне това. Избий си го от главата.

- Не мога. Ние се обичаме.

- Но принцовете не се женят по любов, Парис. Боя се, че те очаква разочарование - каза Хеликаон, хвана бялата грива на коня си и скочи на гърба му. Допря пети до страните на жребеца и потегли към моста на Скамандър.

Разговорът му с принца го обезпокои. Дойде в Троя, убеден, че може да спечели Андромаха, но дали и той не беше просто заслепен от емоциите си? Защо му бе на Приам да позволява такъв съюз? Защо, вместо това, просто не я омъжеше за Агатон? Или да я вкара в собственото си легло?

Последната мисъл го разяри, а от представата му се доповръща. Докато яздеше обратно към града, умът му започна да ражда планове за действие, които ставаха все по-абсурдни. Когато премина през Скейската порта, вече дори обмисляше да отвлече Андромаха и да избяга обратно в Дарданос.

“Не се дръж като идиот!” укори се веднага.

Малката му необучена армия никога нямаше да устои на мощта на Троя. Подобно действие щеше да докара царството му до пълна катастрофа. Той се принуди да мисли разумно и да прецени какво може да предложи на Приам по отношение на богатство и търговия. Унесен в изчисления, премина бавно през града към Дома на каменните коне.

Видя двадесетина войника в двора, а с приближаването забеляза и кръв по камъните.

- Какво става? - обърна се той към един млад тракийски офицер. Мъжът го разпозна.

- Нападнали са някой, господарю Еней - каза той. - Твоят слуга не ни допуска да влезем.

Хеликаон подмина офицера и удари с юмрук по вратата.

- Кой е? - разнесе се гласът на Гершом.

- Хеликаон. Отвори вратата!

Чу отместването на резето и му отвориха. Първото, което видя, бе тялото на пода, покрито с две наметала. Кръвта бе попила в килима под него. Въпреки факта, че лицето бе покрито, Хеликаон веднага разбра, че мъртвецът е Антифон. Никой друг в Троя не беше толкова дебел. Тракийският офицер влезе след него и погледна покрития труп.

- Не знаехме какво да правим, господарю - каза Гершом и се поклони. - Този човек се довлече дотук и попита за теб. После се свлече и умря.

Хеликаон изгледа египтянина внимателно. Никога преди това не го бе виждал да сервилничи, нито някога му се беше кланял. Срещна погледа му и почувства, че има нещо повече. Затова бързо се обърна към офицера.

- Мъртвецът е Антифон, синът на Приам. Предлагам да повикаш каруца, за да отнесеш тялото в двореца.

- Така ще направя - отвърна тракиецът. После се завъртя към Гершом. - Принцът каза ли още нещо, преди да умре?