Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Какво си направил със слугинята ми?

Царят махна с ръка на съветниците да се дръпнат и се облегна в трона си. Те се отдалечиха на няколко крачки, но не достатъчно, за да не чуват разговора. Приам я изгледа за момент. Стори и се, че вижда удовлетворение на лицето му, въпреки че говореше кротко.

- Твоята слугиня, Андромаха? Всеки слуга в този дворец е мой. Тези сивобради идиоти с ярките си дрехи и скъпи бижута са мои. Ти си моя.

- Казаха ми… - Андромаха с мъка се принуди да мисли трезво. - Казаха ми, че е била набита и изхвърлена от двореца. Искам да зная защо. Беше добра слугиня и не заслужаваше подобно нещо.

Приам се наведе към нея и тя усети вино в дъха му.

- Една добра слугиня не се плацика гола с дъщерята на цар - изсъска той. - Не лудува в банята с розови листенца по гърдите си.

Сред съветниците се чу развеселен шепот.

- Подвели са те относно лудуването - отвърна Андромаха. - Акса беше изтощена и я болеше. Наредих й да си почине и да се изкъпе.

Лицето на Приам потъмня.

- И реши и ти да се изкъпеш с нея? Стореното - сторено. В бъдеще бъди по-внимателна как се държиш.

- Или това, или да съм сигурна, че не ме следят хора с кофи с лайна, вместо умове - извика Андромаха, а гневът й излезе от контрол. - Онзи, който трябва да бъде бит и изхвърлен, е злата кучка, която…

- Достатъчно! - изрева Приам и скочи на крака. - Ако искаш да молиш за слугинята си, падни на колене!

Андромаха застина. Гордостта й я подтикваше да обърне гръб на този груб и арогантен мъж и да излезе от стаята с изпънат гръб и несломен дух. Но бедната Акса бе бита и на именно заради нея. Самата слугиня я беше предупредила, но гордата Андромаха не я послуша. Да, можеше да запази гордостта си и да излезе от стаята, но какво щеше да запази после тази гордост?

- Бих искала да помоля… - започна.

Тя затвори очи и с пресъхнала уста падна на колене пред царя.

- Тишина! Имам важна работа. Остани там, докато ти кажа да говориш.

Сега унижението бе пълно. Приам събра съветниците си започна да обсъжда с тях проблемите на града. Мина време и коленете започнаха да я болят от позата й на студения каменен под. Но тя не помръдна, нито отвори очи.

Скоро спря дори да слуша разговора им. В един момент усети топлината на слънцето по гърба си и осъзна, че следобедът преваля.

Когато Приам я заговори отново и тя отвори очи, Андромаха видя, че съветниците и писарите са си тръгнали.

- Е? Отправи молбата си.

Тя го погледна. Сега изглеждаше по-изморен и блясъкът в очите му го нямаше.

- За теб вината и невинността нямат ли значение, царю Приам? - попита го с мек глас. - Не си ли ти първият съдник на Троя? Справедливостта не се ли излива от трона ти? Ако бях лудувала, както го наричаш, с моята слугиня, нямаше да го крия. Аз съм това, което съм. И не лъжа. Акса е жена на щитоносеца на Хектор. Само преди няколко дни му роди син. Срещал ли си с твоя дълъг опит жена, която да иска да лудува, след като е родила, при положение, че тялото и е изранено и изтощено, а гърдите й са подути с мляко?

Изражението на Приам се смени. Той се облегна на трона си и потърка с ръце сиво златната си брада.

- Не знаех, че това е жената на Местарес. Стани! Коленичи достатъчно дълго.

Тя се изненада от тази внезапна промяна и се изправи, но не продума.

- Станало е недоразумение - каза царят. - Ще й пратя подарък. Искаш ли я обратно?

- Да, искам я.

Той я изгледа сериозно.

- Не пожела да коленичиш пред мен, когато животът ти можеше и да зависи от това. Но се принизяваш заради някаква слугиня.

- Моята глупост й причини страдание. Аз й наредих да влезе във ваната. Смятах, че това ще я облекчи.

Той кимна.

- Както и мислеше, че ще е добре да плуваш гола с микенски войн на моя плаж? Или да стреляш с войниците ми? Ти си странна жена, Андромаха. - Той потърка очите си, а после се пресегна за чашата с вино и я изпи на един дъх. - Изглежда предизвикваш голяма страст сред всички, които те познават - продължи след малко. - Деифоб иска да те изхвърля от Троя. Креуса настояваше да те набием и унизим. Агатон иска да се ожени за теб. Дори скучната малка Лаодика разцъфтя в твоята компания. Отговори ми на един въпрос, Андромаха от Тива: ако ти бях казал, че единственият начин да спасиш Акса е да дойдеш в леглото ми, щеше ли да го сториш?

- Да, щях - отвърна тя без колебание. - Защо не го направи?

Той поклати глава.

- Добър въпрос, Андромаха, но ще те оставя да си отговориш на него сама.

- Как бих могла? Не познавам мислите ти.

Той стана от трона си и й направи знак да го последва, а после прекоси мегарона и се качи по стълбите към покоите на царицата. Андромаха бе нервна, но не от страх, че може да й посегне. По време на разговора им не беше погледнал нито веднъж гърдите или краката й, а обичайният глад в очите му го нямаше. Царят стигна върха на стълбите и се обърна надясно, а после прекоси коридора до един балкон, високо над царските градини. Тя застана до него.