Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Трябва да бъдем приятелки - каза тя с ярка усмивка. Очите й блестяха, а зениците им бяха разширени. - Имаме толкова много общи… интереси.

- Така ли?

- О, няма нужда от предпазливост, Андромаха - прошепна Креуса и се приближи. - В двореца на царя има малко тайни, които да не зная. Как беше слабата Алезия? Достави ли ти удоволствие? Самата аз ти я избрах.

- И защо ти беше да го правиш? - попита Андромаха, спомняйки си младата тракийска слугиня и колко лесно беше съблазняването й.

- Исках да зная дали нашите… интереси… са наистина общи. Креуса се наведе към нея, а ръката й се плъзна по рамото на Андромаха. Тя обаче хвана китката й и я отдели, а после се изправи. Принцесата също стана. По лицето й се четеше учудване.

- Какво не е наред? - попита тя.

- Всичко е наред, Креуса.

- Ти отхвърляш приятелството ми? - В металните очи проблесна ярост.

- Не приятелството ти - отвърна Андромаха, опитвайки се да не я дразни.

- Тогава бъди с мен! - каза Креуса и се приближи към нея. Андромаха осъзна, че няма дипломатичен начин да прекрати тази среща.

- Ние няма да бъдем любовници. Ти си много красива, но аз не те желая.

- Ти не желаеш мен? Арогантна кучка! Махай се от очите ми!

Андромаха се върна угнетена в покоите си. Не искаше да си създава враг в лицето на принцесата, но знаеше, че ще последват неприятности.

Нищо обаче не можеше да я подготви за измеренията на злобата на Креуса.

Онази, която пострада от отмъщението на Креуса, бе Акса. Дребната слугиня страдаше мълчаливо откак бяха получили новините за изчезването на хората на Хектор. Нейният мъж Местарес, беше щитоносец на Троянския кон и за него също не се знаеше нищо. И сякаш несигурността и страхът за съпруга й не стигаха, Акса роди сина си преди десет дни. Тя го остави при своя роднина в Долния град и денем се връщаше при Андромаха, търсейки упование в задълженията си в двореца.

Вчерашният ден бе започнал като повечето останали дни. С помощта на другата слугини Акса носеше кофа след кофа гореща вода за банята на Андромаха, за да я поръси после с парфюм и розови листенца. Когато обаче Андромаха влезе полугола в помещението, откри слугинята си свита на пода.

Тя коленичи до нея.

- Акса! Какво ти е?

- Съжалявам, господарке. - Слугинята се надигна с усилие. - Малко съм слаба, след като родих сина си. Той е голямо момче. Но вече ми мина. Веднага се хващам на работа.

- Нищо подобно. - Андромаха погледна в лицето й и видя колко сиво и преуморено е то. - Седни за малко и ми разкажи за бебето си. Има ли си име?

- Не, господарке. Съпругът ми трябва да го реши. Когато се върне.

Тогава лицето и се сгърчи от мъка и тя изстена тихо болка, мъка и умора.

- Ела. - Андромаха започна да развързва вълнения колан около кръста на слугинята. - Трябва да си починеш. Стани. - Тя я прегърна през рамото й и помогна да се изправи. После развърза вървите на престилката й и тя падна на пода.

- А сега се измъкни от туниката. Ще се изкъпеш и ще се почувстваш по-добре.

- О не, господарке! - извика Акса изплашено. - Не бива. Ще си имам неприятности. Моля те, не ме карай!

- Глупости - засмя се Андромаха. - Ако просто си срамежлива, влез във ваната с дрехи.

Акса я изгледа умоляващо, но по лицето и разбра, че няма да се откаже и влезе с нежелание в топлата вода. Седна вдървено, а на лицето и бе изписано нещастие.

- Отпусни се и се излегни - каза Андромаха, поставила ръце на раменете й. - Ето, не е ли добре?

Акса се усмихна несигурно и каза:

- Много е странно, господарке. Не е естествено да съм цялата мокра.

Тя доби малко увереност и плесна няколко пъти във водата, за да гледа как се носят розовите листенца.

Андромаха се засмя и погали слугинята си по гъстата кестенява коса.

- Ще трябва да измием и нея, нали знаеш.

Точно тогава се чу звукът от отместване на завеса по корниз и двете се огледаха. На прага стоеше Креуса. Тя не каза нищо, а само се усмихна чаровно и излезе от стаята.

Акса непохватно излезе от ваната, а от туниката й по пода капеше вода.

- Видя ме. Сега ще си имам проблеми - изхлипа тя.

- Глупости - повтори Андромаха. - Няма да допусна някой да ти навреди.

Думите й се оказаха напразни. Когато се събуди на следващия ден, откри до леглото си друга слугиня - кръглолико момиче, което, след много разпитване, и каза, че Акса е била набита с камшик и изхвърлена от двореца на същата сутрин по заповед на царя.

Андромаха незабавно отиде в мегарона, където Приам седеше сред съветниците си. Едва сдържайки гнева си, тя извика: