Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Под тях се суетяха хора, които говореха тихо. Андромаха видя Агатон и дебелия Антифон, който разговаряха помежду си, а малко по-нататък стояха Лаодика и Креуса. Главата на Лаодика бе сведена, а другата принцеса жестикулираше. Около тях имаше съветници с бели роби и троянски благородници, някои от които водеха дъщерите и жените си.

- Всички, които виждаш там, искат нещо от царя - каза Приам меко. - Но всеки дар към един ще изглежда като обида за друг. Сред тях има и верни на царя хора. Има и предатели. Някои са верни сега, но ще станат предатели. Други биха станали предатели, но един дар от мен ще задържи верността им. Как може един цар да разбере на кого да вярва и кого да убие кого да награди и кого да накаже?

Андромаха бе напрегната и отговори несигурно:

- Не зная.

- Тогава разбери, Андромаха - каза й той. - Защото, ако боговете го пожелаят, един ден ти ще станеш царица на Троя. И в този ден ще погледнеш оттук и ще видиш, че всички хора долу са дошли при теб и мъжа ти. Ще трябва да познаваш мислите и мечтите им, амбициите им. Защото, когато застанат пред теб, верните и неверните ще изглеждат еднакво. Всички ще се смеят, когато се пошегуваш, и ще плачат, когато си тъжна. Ще ти се кълнат в безсмъртна обич. Така че думите им са безсмислени. Освен ако не познаваш мислите зад тези думи.

- И ти познаваш мислите им, така ли, царю Приам?

- Познавам достатъчно от мислите и амбициите им, за да остана жив. - Той се изкикоти. - Един ден обаче някой от тях ще ме изненада. Ще забие кинжал в сърцето ми или сипе отрова в чашата ми, или ще направи преврат, за да ме отхвърли.

- Защо се усмихваш при тази мисъл?

- А защо не? Който и да ме наследи като цар, ще бъде силен и хитър, което го прави подходящ за ролята.

Сега Андромаха се усмихна.

- Или може да е тъп и с късмет.

Приам кимна.

- Ако се окаже така, няма да оцелее дълго. Друг от хитрите ми синове ще го свали. Но нека се върнем на въпроса ти. Защо не поисках тялото ти в отплата? Помисли за това и ще договорим отново. - Той се загледа към тълпата долу. - А сега трябва да позволя на хората - и верните, и предателите - да изложат молбите си пред своя цар.

Андромаха се върна в покоите си и се уви със зеленото наметало. Напусна двореца и се насочи към Долния град и по-бедните квартали, където настаняваха жените на войниците. Попита няколко старици, събрани около кладенец, за посоката и скоро откри жилището на Акса и още три съпруги. Беше малко и претъпкано, а по пода имаше боклук. Акса седеше в дъното на стаята, на сянка, с бебето в ръце. Видя Андромаха и се опита да стане.

- О, седни, моля те! - каза тя и коленичи до нея. - Съжалявам, Акса. Вината беше моя.

- Местарес ще се ядоса много, когато се прибере у дома - каза слугинята. - Аз го посрамих.

- Никого не си посрамила. Видях се с царя. Той знае, че това е било грешка. Ще ти прати дар. И аз искам да се върнеш. О, Акса! Моля те, кажи, че ще се върнеш!

- Естествено, че ще се върна - отвърна другата жена безизразно. - Как иначе ще изхранвам себе си и сина си? Ще дойда утре.

- Можеш ли да ми простиш?

Бебето в ръцете на Акса започна да скимти тихичко. Слугинята разтвори туниката си, разкривайки една тежка гърда, и вдигна детето към нея. То се притисна в нея без особен успех, но после започна да суче по-уверено. Акса въздъхна и погледна Андромаха.

- Какво значение има дали ти прощавам, или не? - попита тя. - Наричат ни слуги, но ние сме роби. Живеем или умираме по нечия прищявка. Набиха ме, защото са ме видели в банята. Теб набиха ли те, защото те видяха с мен?

- Не, но те моля да ми повярваш, че бих предпочела да бяха набили мен вместо теб. Можем ли да бъдем приятелки, Акса?

- Аз съм твоя слугиня. Ще бъда такава, каквато ме искаш.

Андромаха се умълча, докато жената не нахрани бебето и не го подпря на рамото си, тупайки го нежно по гръбчето.

- Много ли те нараниха? - попита накрая.

- Да, нараниха ме - отвърна Акса със сълзи в очите. - Но не с ударите от въжето. Аз съм жената на Местарес, щитоносеца. Той се сражава за царя и Троя вече в десет войни. Сега може да е умрял и аз живея всеки ден в страх от новините. И какво правят те, за да успокоят страданието ми? Пребиват ме и ме изхвърлят от двореца. Никога няма да им го простя.

- Не - каза Андромаха и стана. - Нито пък аз. Ще се видим утре, Акса.

Дребната жена я погледна от пода и изражението й се смекчи.

- Но ти отиде при царя заради мен - каза тя. - На теб ще простя. Обаче без повече бани.

Андромаха се усмихна.

- Без повече бани - съгласи се тя.