Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Аз съм, Гарус - каза той. - Мога ли да вляза?

- Влез! - разнесе се женски глас.

Войникът отвори вратата, влезе вътре, а после направи път на Хеликаон. Неколцината войници вътре скочиха на крака.

- Успокойте се! - каза им принцът. - С мен няма войни. Той погледна към младата царица и видя в бледите й очи преплетени страх и гордост. До нея имаше малко златокосо момче. То го погледна с наклонена на една страна глава.

- Аз съм твоят брат, Хеликаон - каза той на детето. - А ти си Диомед.

- Аз съм Дио - поправи го момченцето. - Тате не става, Затова няма да закусваме. Нали, мамо?

- Скоро ще закусваме - каза му той и погледна царицата. Когато Анхиз се бе оженил за слабото светлокосо момиче от Зелея, Хеликаон не беше поканен на сватбата. В годината, след като отплава на “Пенелопа”, беше говорил с нея едва няколко пъти, и то само за да разменят любезности.

- Не се познаваме, Халисия - каза той. - Баща ми беше суров и студен човек. Трябваше да ни позволи да говори повече. Може би тогава щяхме да се разбираме по-добре. Тогава щеше да знаеш, че никога не бих устроил смъртта на царя, нито бих убил жена му и сина му. Нямаш причина да се боиш от мен.

- Иска ми се да можех да ти повярвам - прошепна тя.

- Можеш да му вярваш, царице моя - каза Гарус. Хеликаон се изненада, но изражението му остана непроменено.

- Аз сега трябва да помислиш за закуската на сина си. После ще обсъдим подробностите по погребението.

Сега потрепери при този спомен, а после влезе в задната част на покоите. Халисия седеше изгърбена на стола си, наметната с одеяло. Бе отслабнала много и очите й бяха зачервени. Хеликаон придърпа един стол и седна до нея. Слугинята грешеше. Изобщо не изглеждаше по-добре. Той взе ръката й в своята. Кожата й беше студена. Тя сякаш изобщо не осъзнаваше, че я докосва.

Слънцето разкъса облаците и окъпа морето в злато. Хеликаон погледна надолу и видя паница задушено и малко хляб на масата до Халисия.

- Трябва да се храниш - каза й той нежно. - Трябва да си върнеш силата.

Наведе се и взе паницата, а после загреба с лъжицата и я вдигна към устата й.

- Само малко - прикани я. Тя не помръдна.

Хеликаон остави купата на масата и поседя в тишина, гледайки слънчевата светлина, която танцуваше по вълните.

- Иска ми се да го бях взел с мен, когато отплавах - каза той. - Момчето те обичаше. Щеше да се натъжи много, ако можеше да те види сега. - Отново погледна царицата, докато говореше, но в изражението и нямаше промяна. - Не зная къде броди духът ти. Не зная как да те достигна и да те върна у дома.

Той замълча, но не пусна ръката и. В тишината почувства как собствената му мъка се надига като прииждаща река, която напира да пробие стена.

Засрамен от тази слабост, той се опита да се съсредоточи върху проблемите, с които се беше сблъскал. Започна да трепери. Видя младия Диомед, засмян под слънцето, и Зидантас, който се кикоти заедно с него след падането от Златния кон. Видя как Вола вдига момчето и го хвърля високо във въздуха, а после го хваща и се завърта. И стената се пръсна.

Той покри лице с ръце и заплака за мъртвите. За Зидантас, който го бе обичал като син. За Диомед, златното дете, което така и не стана мъж. За сина на асириеца Хабусас, паднал до баща си. И за жената, облечена в синьо и златно, която се бе хвърлила от тези скали преди толкова много години.

Почувства допира на нечия ръка по рамото си и после някой се сведе към него и обгърна главата му. Той се наведе в скута й и тя го целуна по бузата.

После проговори:

- Отнеха ми момченцето. Убиха моя Дио.

- Зная, Халисия. Зная. Съжалявам.

Тя беше толкова крехка, а плътта й бе така студена Въпреки слънцето. Хеликаон я прегърна, притисна я до себе си и те останаха така, докато слънцето потъваше във Великата зеленина.

Андромаха не помнеше никога да е била толкова ядосана. Яростта й се трупаше още от пристигането в тази помийна яма, с армията и от лъжци, подслушвачи, шпиони и подлизурковци. Креуса бе най-лошата от всички, реши тя, с твърдите си метални очи и злия си език, и медената усмивка, която пазеше само за баща си.

Преди една седмица тя покани Андромаха в собствените си покои. Креуса се държеше приятелски и посрещна бъдещата си сестра с прегръдка и целувка по бузата. Стаите бяха точно онова, което Андромаха очакваше от любимата дъщеря на царя - красиво обзаведени със злато, вази, богато украсени мебели, тежки завеси и с два широки балкона. По пода имаше дебели килими, а стените бяха изрисувани с ярки сцени. Креуса носеше бледосиня рокля. Около врата й бе усукана дълга и тънко сплетена сребърна нишка, която се спускаше под гърдите и до тесния й кръст. Лицето й беше зачервено и Андромаха осъзна, че е пила. Принцесата и напълни чаша добави малко вода и й я подаде. Тя отпи. Виното беше силно, под вкуса му разпозна горчивия нюанс на корен от меас. На Тера той се използваше по време на пирове, за да засили чувствителността и да премахне задръжките. Андромаха никога не го бе харесвала, макар Калиопа да го използваше постоянно. Креуса седна близо до нея на широкия диван и докато говореше, се пресегна и хвана ръката и.