- Не виждам защо - каза Андромаха. - Приам е силен цар
- О да, той е силен - съгласи се Агатон. - Но го мразят. Малцина са синовете, който не е обидил или унизил публично. Осен това и сред тях има несъгласие. Дълбоки разделения и дори омраза. Единствено Хектор ни пази от разпад. Първо, защото всички го обичаме. - Агатон се усмихна широко. - И второ, защото би убил всеки, който се изправи срещу баща ни.
- Всичко това е много интересно за един чужденец, но по какъв начин засяга годеницата на Хектор? - попита Андромаха. - Ако той е мъртъв, аз ще се върна в Тера при моите приятелки.
- Надявам се да обмислиш и друг път - каза той.
- И защо ми е?
- Аз също нямам жена, Андромаха. И във всичките си двадесет и осем лета не съм виждал жена, която стреля като теб. Така че, освен ако няма някой друг, който да държи сърцето ти, бих те помолил да обмислиш предложението ми да станеш моя съпруга.
Андромаха се усмихна.
- Колко странен град е това, Агатон. Не е морално една жена да плува с мъж, но е допустимо за един мъж да ухажва годеницата на брат си. Наистина ще ми отнеме време да усвоя всички тукашни порядки.
Той въздъхна.
- Това беше добро париране. Но помисли над думите ми. Ако получим вест, че Хектор е умрял, ще помоля баща си за ръката ти.
Преди тя да успее да му отговори, по брега дотича един млад войник.
- Царят те вика, господарю - каза той на Агатон.
- Трябва да вървя. Помисли над онова, което казах.
- О, ще помисля! - увери го тя и остана да го гледа как се отдалечава. Движете се елегантно, но докато го гледаше, в паметта й се появи друг млад принц с тъмна коса и блестящи очи, криещи стаени страсти.
…освен ако няма някой друг, който да държи сърцето ти…
Тя отново си спомни нощта в Залива на сините сови и младия мъж от Златния кораб, който се бе отдръпнал от тълпата. И следващата сутрин, когато стоеше с разбито сърце с отрязаната глава на приятеля си в ръцете. И нещо повече, спомни си ръцете му, които я прегръщаха в двореца на Хекуба.
- О! - прошепна тя и се загледа към широкия син залив. - Ако Хектор е мъртъв, нека златният кораб дойде да ме вземе.
II
За Хеликаон първите няколко седмици след нападението на Питрос бяха изтощителни и напрегнати. Другарството, на което се радваше сред войниците и администраторите на Дардания, бе заменено от предпазлива студенина, която вонеше на страх.
Той вече не беше Принцът на морето, търговец и човек от народа. Беше се превърнал в Хеликаон Подпалвача, отмъстителят, безмилостният убиец. Слугите отклоняваха очи, когато минаваше край тях. Дори мъже, които познаваше от години - като Ониакус и стария генерал Павсаний - премисляха думите си от предпазливост да не го обидят. Атмосферата в цитаделата бе тревожна и напрегната. Извън крепостта зимните бури бушуваха и озаряваха небето с мълнии, а по земите трещяха гръмотевици.
Навсякъде цареше хаос. Убийството на младия цар бе изплашило всички, особено в провинцията.
Народът на Дардания произлизаше от много и различни култури: пътешественици от Тракия, заселили се по северните брегове, фригийци, мизийци и лидийци, населяващи малки селца в някога празната централна област на изток от столицата. Египетски, аморийски и асирийски търговци бяха изградили търговски центрове на юг, за да се свързват с Троя. Дори и в най-благоприятните условия, когато реколтите бяха добри, а търговията процъфтяваше, хората често си изпускаха нервите и между различните етнически групи възникваха опасни инциденти.
След смъртта на Диомед напрежението бе обхванало всички. Яростна тълпа бе нападнала малко поселище на микенски изгнаници и бе убило петима мъже. В един фригийски град пък бе избухнал бунт заради кражбата на овца. Две жени от мизийско село твърдяха, че са били изнасилени от пътуващи хетски търговци. Малка група ги проследи и в сражението умряха още седем човека.
Дарданските войски бяха разпръснати из хълмовете и долините, както и по голите брегове в опит да възстановят реда. В този хаос се бяха появили и престъпни банди, както и буйстващи групи наемници без работа, които нападаха изолирани села и търговски кервани.
Проблемът бе усложнен от законите, наложени от бащата на Хеликаон, Анхиз. Земята в Дардания принадлежеше на царя и онези, които строяха домове, стопанства и села на нея, бяха просто наематели. Данъците бяха огромни - половината реколта, добитък и печалба от търговията. За да работи тази система, Хеликаон знаеше, че хората се нуждаят от две убеждения. Първо, че царят и войниците му ще ги пазят от бандита, и второ - че ако не се подчиняват на заповедите и законите, ще бъдат бързо и безмилостно наказани.
Читать дальше