Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Как ти е… името… войнико?

- Полидорус.

- Ще го… запомня.

Ксандер се огледа. Видя Андромаха, която тъкмо се отдръпваше от група жени, за да дойде при тях. Носеше дълга до бедрата бледозелена туника, а червената и коса се спускаше свободно по раменете. На него му се струваше много красива. Тя му се усмихна и той се изчерви.

- Добре дошъл на царския плаж, Ксандер.

- Какво търсят всички тези хора? - попита момчето, сочейки плувците.

- Нищо. Плуват за удоволствие. Ти можеш ли?

- Дядо ми ме научи. Каза, че един моряк трябва да може.

- Е, днес ще плуваш. - Тя се обърна към Аргуриос. - Както и ти, боецо.

- И защо ми е… да плувам? - попита той. - Няма смисъл.

- Което е по-добре, мисля, отколкото да поправят ограда там, където няма двор - отбеляза Андромаха - Ела и поседни за малко, а аз ще ти разкажа за асирийския лечител.

Тя ги отведе под един от навесите. Дишането на Аргуриос бе накъсано и той изглеждаше благодарен за възможността да седне.

- Баща ми не можеше да си поема дълбоко въздух - каза Андромаха. - Лечителят му каза да плува всеки ден. Също така го научи да диша различно.

- По колко… начина може… да се… диша?

- Ще ти обясня. Но първо ще поплуваш малко с Ксандер. Внимателно и спокойно. Не се претоварвай.

- Това е… глупаво. Не биваше… да идвам.

- Но го направи, боецо! - отговори му тя. - И ако искаш отново да бъдеш силен, ще правиш каквото ти казвам.

Ксандер очакваше Аргуриос да се вбеси. Но той не го направи. Вместо това се вгледа в зелените й очи.

- Нуждая се… от силата си - каза накрая.

После се надигна предпазливо на крака и започна да се бори с туниката. Ксандер му помогна, а също така развързан сандалите му. Голото тяло на Аргуриос беше бледо и изпосталяло и момчето видя много белези по раменете, ръцете, гърдите и краката му. Все още зачервените рани от скорошната битка бяха зловещи. От хълбока му капеше кръв и гной, а коричките на другите три не изглеждаха никак добре. Но когато той се обърна и тръгна към морето, Ксандер видя, че по гърба му няма никакви белези.

- Върви с него! - каза Андромаха. - Може да му потрябва помощта ти.

Момчето се съблече, свали си сандалите и настигна Аргуриос точно когато влизаше във водата.

Заплуваха заедно, без да продумат. Микенецът се бореше да си поеме дъх. След малко Андромаха доплува до тях. Тя все още носеше зелената си туника, но сега дрехата беше залепнала тялото й и според Ксандер със същия успех можеше и да е гола. Той се опитваше да не гледа гърдите й и твърдите им зърна - Андромаха се приближи до Аргуриос.

- Изтегни се във водата! - каза му - и аз ще те държа. - Той веднага се подчини. - Сега искам да затвориш очи и да се отпуснеш. После дишай много бавно. Вдишвай, докато преброиш до четири и после задръж дъха си до шест. След това го изпусни много бавно, докато стигнеш до десет. Четири, шест и десет.

Ксандер ги гледа известно време, но после огладня и доплува до плажа, излезе от водата, облече се и отиде до масите с храната. Там имаше смокини, ечемичен хляб и осолен октопод, парчета месо, сирена и различни видове хляб. Имаше още кани с вода и други, пълни с вино. Един висок слуга с присвити рамене го зяпаше.

- Позволено ли ни е да ядем? - попита Ксандер.

- Какво ще желаеш, малки приятелю?

Момчето посочи хляба и помоли за малко сирене и смокини. Мъжът отчупи голям черен комат, а после отряза парче сирене и го сложи на дървен поднос, заедно с шепа смокини.

- Може да ти потрябва нещо, с което да ги прокараш - каза слугата и се усмихна, а после взе глинена чаша и я напълни с някаква златиста течност. - Опитай.

Ксандер отпи. Напитката беше гъста и приятно сладка. Той благодари на човека и се върна под навеса, където седна да яде. Андромаха още плуваше с Аргуриос. Сега по плажа се разхождаха и други хора. От водата излезе тъмнокос мъж. На Ксандер за миг му се стори, че това е Хеликаон, но после видя, че не е. След малко една руса млада жена с червена рокля дойде до момчето и седна.

- Ти сигурно си Ксандер. Андромаха ми е разказвала за теб.

- Да, аз съм. А ти коя си?

- Казвам се Лаодика. Вие с микенеца приятели ли сте?

- Не мисля, че той има приятели.

- Но го харесваш.

- Да. Той ми спаси живота.

- Бих искала да ми разкажеш - помоли жената Ксандер и описа случилото се по време на бурята. Тя го изслуша внимателно, а после се обърна към водата, за да види Андромаха и война.

- Защо, мислиш, е рискувал живота си да те спаси? - попита накрая.

- Не зная. Одисей казва, че героите просто постъпват така. А Аргуриос е герой. Всеки го знае.