Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Аз не го знаех - призна тя. - Но пък Троя е пълна с герои. Никой не може да бъде съден, че не ги познава всичките

Андромаха и Аргуриос излязоха от водата. Ксандер стана събра дрехите на микенеца и дотича до морето.

- Как се чувстваш? - попита го той.

- Изморен - отвърна войнът и взе туниката си. Навлече си я през главата и се обърна към Андромаха: - Благодаря ти.

- Изглежда вече дишаш малко по-лесно - отбеляза тя.

- Мисля, че да.

Към тях се приближиха няколко мъже. Ксандер видя и онзи, който приличаше на Хеликаон. Изглеждаше разгневен.

Той се спря пред Андромаха.

- Как смееш да срамиш дома на Приам? - попита я рязко.

За Ксандер моментът бе плашещ. Той се огледа и видя гнева по лицата на мъжете. Андромаха също изглеждаше изненадана и дори несигурна. После изражението й стана строго.

- Не те разбирам, Диос - каза тя.

- Аз съм принц Деифоб. Само равните ми или онези, които смятам за приятели, могат да ме наричат Диос. Ти не си от тях. А този плаж е запазен за царското семейство. Ти си тук като гост и нямаш право да водиш на него непознати. Но дори това невъзпитание бледнее пред курвенската ти показност, която бяхме принудени да гледаме. Всички знаем какви

гнусни извращения практикуват жриците на Тера, но да ги показваш тук е обида, която няма да търпя.

- Аз поканих Аргуриос - намеси се Лаодика, проправяйки и път сред тълпата. Ксандер усети нервността в гласа й и видя, че е свела поглед.

- Не съм изненадан, сестро. Никога не си била най-острата стрела в колчана.

Лаодика сякаш се смали под удара на презрението му. Тогава Аргуриос пристъпи напред и когато заговори, Ксандер видя шока по лицата на всички наоколо.

- Приключи ли, пале? - попита той. Тонът му бе груб и студен, и Диос отстъпи стреснато. Лицето му почервеня. Аргуриос направи втора крачка. - Принц, така ли? Изглежда… изглежда Троя е червива от принцове. Сигурно си… изтърсакът на котилото.

Ксандер зяпна. Въпреки че беше млад, осъзнаваше, че ситуацията внезапно се е влошила много. Диос остана неподвижен за момент, твърде шокиран, за да продума. После присви очи.

- Обидих ли те, пале? - изръмжа Аргуриос. - Тогава донеси мечове и ще ти изтръгна… проклетото троянско сърце!

- Това стигна твърде далече! - разнесе се глас нейде от тълпата. Един висок и широкоплещест млад мъж със златиста коса си проправи път към центъра. - Никой няма да носи мечове! - Той се вгледа в Аргуриос. - Познавам те, микенецо. Ти си войн, но сърцето ти копнее за онова, което силата ти не може да достигне. - Обърна се към Андромаха. - Не познавам обичаите на земята ти, бъдеща моя сестро. Тук, в Троя, благородничките не плуват заедно с мъжете. Смятаме го за… неморално. Ако обаче никой не ти го е обяснил, нямаме право и да те виним. - После мъжът се извъртя към ядосания Диос. - Братко, не се съмнявам, че баща ни ще чуе за това и ще прецени сам какво да предприеме. Нека обаче засега се откажем от битка.

- Тази отрепка ме обиди! - извика Диос.

- Да, така е - съгласи се златокосият помирително. - Както обаче виждаш, той се възстановява от жестоки рани и не е в състояние да се бие. Затова задръж за известно време обидата си. Ако все така искаш да отмъстиш за нея, когато Аргуриос оздравее, сигурен съм, че ще бъдеш добре дошъл.

- Така и ще стане! - натърти Диос. После изгледа микенеца с омраза. - Ще се срещнем отново.

Аргуриос само кимна. Принцът си тръгна, следван от група млади мъже. Тълпата се разпръсна.

- Как е… името ти? - обърна се войнът към златокосия новодошъл.

- Агатон. А сега нека отидем на сянка и да поговорим за нещо по-малко агресивно. Диос лесно се пали, но не е лош по природа. Не бих искал да го видя убит… дори и от велик герой.

На Ксандер му се струваше, че Агатон е най-благородният човек, когото някога е виждал. Приличаше на бог. Очите му бяха дълбоки и сини и той се извисяваше над Аргуриос като планина.

Андромаха положи длан върху рамото на принца.

- Добре изиграно, Агатон!

Те отидоха обратно под навеса и Ксандер ги последва незабелязан. Лаодика целуна Агатон по двете бузи.

- Толкова приличаш на Хектор - каза тя.

- Не си права, сестро, повярвай ми.

Аргуриос се излегна на една черга, опъната на пясъка, и поне привидно се унесе в дрямка. Лаодика седна до Агатон, а Ксандер - до Андромаха. Все още никой не говореше с него.

- Днес пристигнаха новини от Хектор - каза принцът. - Имало е голяма битка на място, наречено Кадеш. Докладите са мъгляви, но изглежда египтяните почти са спечелили. Само атаката на Троянския кон ги е удържала.