Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Виждаш ли! Казах ти - възкликна Лаодика и погледна към Андромаха. - Хектор винаги побеждава.

- Приключила ли е битката? - попита Андромаха.

- Не. Не е имало ясен победител. Знаем, че и двете страни са изгубили много хора, но още нямаме подробности.

- Чумата да ги тръшне подробностите - измърмори Лаодика. - Хектор ще победи и ще се върне у дома, за да го посрещнем с шествие.

- Дано си права, сестро. Според един доклад обаче Троянският кон е бил отрязан и преди падането на мрака не е успял да се върне при хетската армия. Трябва да се молим на боговете на войната Хектор да не е сред загиналите.

- Не говори така! - укори го Лаодика. - Не искам да чувам подобни приказки.

Ксандер видя как принцът погледна към Андромаха за момент.

- Ще повървиш ли с мен по брега? Много искам да обсъдя някой неща с теб.

- Стига да не се смята за неморално - отвърна тя и се изправи грациозно на крака.

Ксандер ги гледаше, докато се отдалечаваха. Лаодика изглеждаше натъжена.

- Да ти донеса ли нещо за пиене? - попита я той.

- Не. Не съм жадна. - Тя погледна към Аргуриос. - Много е слаб и цветът на кожата му не е добър. Може би трябва да му вземеш някакъв плодов нектар. Мама казва, че е полезно за кръвта. Той е много безразсъден, нали? - добави Лаодика. - Пое ужасен риск, като ядоса Диос. Брат ми е добър с меча и е много бърз.

- Той е… пале - каза Аргуриос и се надигна до седнало положение. - И си права. Твърде слаб съм.

- Не исках да те обидя - каза Лаодика смутено. - Мислех, че спиш.

- Не си ме обидила. А и напоследък… не мога да спя… легнал. Изглежда изправен дишам по-лесно. - Аргуриос погледна Ксандер. - Онова за нектара звучи добре.

Момчето изтича към масите и донесе чаша гъст златист сок, която подаде на война. Той отпи една дълга глътка.

- Ти си много добър младеж - каза микенецът, докато оставяше празната чаша на пясъка. - Караш ме да се… чудя… защо никога не съм… имал лични… роби… досега.

- Аз не съм ти роб - отвърна Ксандер.

Аргуриос се замисли за миг.

- Прозвуча зле… нямах това… предвид. Разбира се, че… не си. Ти си ми приятел. А това… значи много… за мен.

- Защо никога не си имал личен прислужник? - попита Лаодика. - Не си ли известен герой в собствената си страна.

- Никога… не съм искал. Винаги… съм бил… войник. Веднъж имах щитоносец. Чудесен млад човек. Умря в Тесалия.

- Ами в дома ти?

Той поклати глава.

- Баща ми нямаше богатство. През годините… придобих земи и за тях… се грижат роби. Но ги оставям да се оправят сами. - Изражението му помръкна. - Но те вече не са мои земи. Аз съм прогонен. Извън закона. - Той погледна към морето. - Мисля, че… ще поплувам отново.

После микенецът се надигна с мъка на крака, отиде до водата и съблече избледнялата си от слънцето туника.

- Странен човек - отбеляза Лаодика.

- Каза, че съм му приятел - каза Ксандер щастливо.

- Това е голяма чест. Мъж като него не дава приятелство то си с лекота.

АНДРОМАХА СЕ НАСЛАЖДАВАШЕ НА РАЗХОДКАТА си с Агатон. По някакъв начин той й напомняше за Одисей. Усмихна се при тази мисъл. Царят на Итака беше грозен стар чаровник и щеше да бъде поласкан от сравнението с троянския принц. Но не красотата на Агатон, а свободното му държание предизвикваха желание за сближаване. Тя слушаше, докато той й разказваше колко обича града, и почувства истинска топлина у него. Спряха се до една скала. Облаците над тях се сгъстяваха и небето се смрачаваше. Накрая Агатон замлъкна и се вгледа в морето.

- Сега ще заговорим ли за онова, което ти е на сърцето? - попита го тя.

Той се усмихна криво.

- Да. Ти си остра като меч.

- Просто съм интелигентна. Защо толкова много хора намират това за заплашително?

- Не мога да ти отговоря… макар да признавам, че е така - Той замълча, а после я погледна в очите. - Исках да поговорим за Хектор. Новините са по-лоши, отколкото признах пред Лаодика. Тя е мило момиче, но се възхищава на брат ни и не исках да я плаша. Според докладите Хектор е повел необмислено нападение, за да обърне египтяните. Успял е, но последно са го видели да си пробива път в центъра на вражеските редици. Хетите са били принудени да се отдръпнат. Самият Хектор не се е върнал в лагера им, макар и някой ездачи да са успели. Казали, че той и още петдесетина мъже са отрязан една долина и са обкръжени от хиляди войници.

- Мислиш, че е мъртъв?

- Надявам се да не е. Моля се да не е! Хектор е най-големият ми приятел, а ми е и полубрат. Но има и нещо повече. Той сърцето на Троя. Ако той падне, ще настане хаос. Можеш ли да си го представиш? Всички принцове ще се борят за надмощие. Гражданската война ще ни разкъса.