Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Нападението над крепостта бе разрушило доверието на народа. Ако войниците не можеха да предпазят дори Диомед царица Халисия, как щяха да осигурят безопасността на населението? А страхът, който Анхиз бе създал у хората, беше избледнял от умереното управление на царицата и нейния генерал Павсаний.

Хеликаон организира събрание с водачите на градовете и ги покани в крепостта. Всички бяха разтревожени, докато се събираха в голямата тронна зала, заобиколени от студените статуи на великите царе на Дардания.

Преди събранието Павсаний го посъветва да бъде милостив.

- Те са добри хора, царю - обърна се той към Хеликаон. - Изплашени са, това е всичко.

Хеликаон харесваше стария военачалник. Мъжът беше безстрашен в битка и бе служил вярно на царица Халисия.

- Това е вярно, Павсаний - каза той, докато стояха на широкия балкон на царските покои и гледаха към морето. - Отговори ми обаче на един въпрос. Когато ти предстои битка, отделяш ли време да помислиш за врага си? Дали войниците имат деца у дома? Дали са добри мъже? Дали каузата им е също толкова достойна, колкото твоята?

- Не, разбира се. Но тези хора не са наши врагове.

- А кое ни е враг?

Генералът изглеждаше объркан. Той се почеса по червената брада.

- Аз… не разбирам какво искаш да кажеш, царю.

- Заплашва ни анархия и онова, което ще се случи днес, или ще започне да обединява народа… или ще разкъса царството от множество малки въстания, а после и масов бунт. Разбери, Павсаний, всички царства оценяват с помощта на Щита и Меча. Народът трябва да вярва, че царският щит ще го предпазва. Трябва и да са сигурни, че ако не се подчиняват, царският меч ще ги порази. Вярата в щита беше разколебана от нападението на крепостта. Страхът от меча също е изгубен. Какво е врагът? Имаме армия от хиляда и петстотин души.

Ако народът вече не ни вярва и не се бои от нас, ще ни отхвърли. Някой бандитски главатар ще събере армия. Някоя чужда сила ще доплава в залива ни. Врагът, Павсаний, се събира в тронната зала.

Старият генерал въздъхна.

- Какво искаш да направя, господарю?

По-късно, след като старият войник излезе от стаята, Хеликаон прати съобщение на царицата, в което молеше да го приеме.

Халисия бе оцеляла след нападението, но все още беше толкова слаба, че не напускаше покоите си. Според слугините си, седяла мълчалива по цял ден, загледана към морето. После жените и помагали да си легне, но тя стояла будна, взряна в сенките по тавана. Хеликаон я посещаваше на три пъти. Тя не продумваше, докато той говореше, а погледът й бе зареян някъде надалеч. Дори не беше сигурен дали осъзнава, че е при нея и дали го чува.

Слугата се върна.

- Прислужницата и ви очаква, господарю - каза той.

Хеликаон го освободи и тръгна по открития коридор към покоите на царицата. Пред вратите имаше двама стражи. Те отстъпиха и той влезе.

Прислужницата - млада и закръглена жена със светлоруса коса - дойде от задната стая да го посрещне.

- Днес изглежда малко по-добре - каза тя. - По бузите и има цвят.

- Говорила ли е?

- Не, господарю.

Той се огледа наоколо и си спомни първия път, когато бе влязъл в тези стаи като млад. Точно се бе върнал у дома след две години на борда на „Пенелопа”. Точно онази нощ - когато се наслаждаваше на пиршеството, устроено му от екипажа за сбогуване - баща му бе убит. Тогава всичко се промени. Царицата, която се боеше за живота си и този на детето си, прати войници да го убият. Павсаний и други верни мъже се опитаха да го защитят. Накрая Хеликаон пое огромен риск. Водачът на онези, изпратени да го убият, беше могъщ войн на име Гарус. Принцът пристъпи към него.

- Двамата с теб ще отидем сами при царицата - каза му той.

- Не, господарю, те ще те убият! - възпротиви се Павсаний.

- Днес няма да има убийства - увери го Хеликаон, въпреки че не беше толкова сигурен, колкото звучеше.

Той направи знак на Гарус да върви пред него и го последва по скалната пътека към крепостта. Видя ръката на войника върху меча му. После едрият мъж се спря и се обърна бавно. Беше огромен, с широки рамене и дебел врат. Очите му бяха пронизващо сини, а лицето - широко и честно.

- Царицата е добра и почтена жена, а малкият Диомед нося радост на всички ни - каза той. - Възнамеряваш ли да ги убиеш?

- Не - каза Хеликаон.

- Имам ли думата ти?

- Да.

- Добре тогава, господарю. Последвай ме.

Те продължиха до отворения балкон към покоите на царицата. Там имаше двама стражи с дълги копия и щитове. Гарус им направи знак да се отдръпнат, а после почука по рамката на вратата.